По предварителни месечни данни за касовото изпълнение на бюджета, за девети пореден месец на 2018 г. салдото по консолидираната фискална програма остана положително и към септември възлезе на 2.7 млрд. лв. (2.5% от прогнозния БВП, при 2.4% от БВП година по-рано). Това отчита Месечният обзор на българската икономика към октомври, публикуван от Министерството на финансите.
Излишъкът бе формиран от превишение на приходите над разходите по националния бюджет, докато при европейските средства бе отчетен дефицит. Общите бюджетни постъпления (приходи и помощи) възлязоха на 29.2 млрд. лв., като нивото им се повиши с 11.5% в сравнение със септември 2018-а.. Нарастването се дължи най-вече на по-високите с 9.8% данъчни приходи, включващи постъпленията от социално- и здравноосигурителни вноски (с ръст от 13.4%), както и от косвени данъци (7.3%). По компоненти на последните, приходите от ДДС, акцизи и мита нараснаха съответно с 8.2%, 5.1% и 24.4%, спрямо постъпленията за деветте месеца на 2017 г. При преките данъци отчетеното повишение за същия период бе в размер на 11.1%.
При неданъчните постъпления и помощите също бяха отчетени значително по-високи нива, с нарастване от съответно 18.3% и 27.3%. Общите бюджетни разходи останаха по-ниски от приходите, като към септември възлязоха на 26.5 млрд. лв. и нараснаха с 11.7% спрямо същия период на 2017 г. Най-съществен принос за повишението имаха нелихвените разходи, които включват плащанията за персонал (с растеж от 11.4%), текуща издръжка (8.1%) и субсидии (22.5%). Значителен принос имаха и капиталовите разходи, по-високи с 55.7%, както и социалните разходи, с ръст от 6.7%. Фискалният резерв достигна 11.2 млрд. лв. към края на септември (10.4% от прогнозния БВП), в т.ч. 11 млрд. лв. средства по депозити и 0.2 млрд. лв. – вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др. Спрямо същия период на миналата година, резервът се понижи с 5.5%.
В края на септември държавният дълг (вкл. държавногарантиран) възлезе на 24.2 млрд. лв. (22.3% от прогнозния БВП, при 25.2% от БВП година по-рано). Вътрешният дълг намаля до 5.2% от прогнозния БВП, при 6.4% за деветте месеца на предходната година. Съотношението на външния дълг към БВП се понижи до 15.4% от 16.8% през септември 2017 г. Размерът на държавногарантирания дълг бе 1.7% от прогнозния БВП, при 2% от БВП година по-рано.
Бизнес статистика
Растежът на оборота на промишлените предприятия се ускори до 3.8% през септември спрямо същия период на предходната година, при нарастване от 2.4% през август. Както продажбите за вътрешния, така и за външния пазар допринесоха за повишението. Оборотът за вътрешния пазар продължи да бъде водещ за растежа на промишлените продажби, нараствайки с 4.9%. Основен принос за отчетеното повишение на продажбите за вътрешния пазар имаше производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, подкрепено от по-високите цени на производител на вътрешния пазар за тази група. За същия период растежът на оборота за външния пазар достигна 3.3%, движен от нарастването на производството на химически продукти и производство на основни метали. Същевременно, промишленото производство се понижи с 2.3% през септември спрямо същия период на предходната година в сравнение с годишен растеж от 1.7% през август. Неблагоприятното развитие при производството на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване, което е ориентирано предимно за износ, имаше основен принос за намалението. Индексът на строителната продукция също следваше низходяща динамика, отчитайки спад от 6.1% спрямо септември 2017 г. Както сградното, така и гражданското строителство допринесоха за понижението със спадове от съответно 7.4% и 4.4%. Растежът при продажбите на дребно достигна 3.6% през септември, при годишен ръст от 5.2% през август. Търговията на дребно на лекарства, медицински и ортопедични стоки и продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия продължиха да отчитат найвисоки растежи от 12% и 7.2%. В същото време, търговията на дребно с автомобилни горива и търговията с компютри, периферни устройства за тях и програмни продукти следваше низходяща динамика и се понижи съответно с 5% и 2.3%. През октомври общият показател за бизнес климата се понижи с 1.9 пункта. Оценките в промишлеността, търговията на дребно и услугите се влошиха, основно поради по-неблагоприятните очаквания на предприемачите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Индикаторът за бизнес климата в строителството се повиши в резултат на по-добри оценки за текущото бизнес състояние на предприятията, но очакванията на предприемачите за осигуреността с нови поръчки през следващите шест месеца се влошават.
Пазар на труда
През третото тримесечие на 2018 г. динамиката на пазара на труда продължи да отслабва. Коефициентът на безработица се понижи с нови 0.8 пр.п. на годишна база и достигна 5% (по данни от НРС) – най-ниската стойност на показателя от края на 2008 г. Намалението не беше свързано с увеличение на заетостта, тъй като тя също се понижи с 0.6% (за възрастовата група 15+, по данни от НРС), а бе резултат от понижението на работната сила. Последното бе обусловено от спада при икономически активното население в трудоспособна възраст, за което допринесоха основно по-младите възрастови групи между 15 и 34 г., като намаление се наблюдаваше и при групата между 35 и 44 г. Под влияние на понижената икономическа активност в тези възрастови кохорти, общият коефициент на участие в работната сила се понижи с 0.3 пр.п. спрямо същото тримесечие на 2017 г. до 72.5%, но остана на една от исторически най-високите си стойности. Намалението на безработицата през третото тримесечие беше съпроводено от продължаващо понижение в коефициента на дълготрайна безработица до 3.1%. Делът на продължително безработните (над 1 г.) в общия брой безработни нарасна до 62.6%. Продължаващ спад отбеляза и групата на обезкуражените, които достигнаха 82.3 хил. души – значително под предкризисното равнище. През октомври регистрираната безработица се повиши с 0.3 пр.п. до 5.9%, но остана с 0.8 пр.п. по-ниска на годишна база. Под влиянието на сезонни фактори, входящият поток безработни нарасна до 36.9 хил. души и неговата стойност надхвърли тази на изходящия поток от 27.2 хил. души. Въпреки това, изходящият поток безработни отбеляза слабо увеличение спрямо септември, като постъпилите на работа се увеличиха с 2.5% до 18.7 хил. души. За последното допринесе най-вече увеличеният обхват на започналите работа по програми и мерки за насърчаване на заетостта, докато търсенето на труд на първичния трудов пазар обичайно за този период от годината се забави. През третото тримесечие на 2018 г. броят на наетите лица не се измени на годишна база и динамиката на показателя се характеризираше със забавяне спрямо отчетения през първото полугодие средногодишен темп на растеж от 1.2%. Водещ негативен принос имаха услугите и селското стопанство, докато спадът на наетите в преработващата промишленост бе минимален (0.1%). За разлика от тях, най-голямо увеличение на наетите имаше в строителството и в отрасли с по-висока производителност като създаване и разпространение на информация и творчески продукти (с темп от съответно 5% и 4.9%). Текущата динамика на наетите лица беше съчетана с по-нисък номинален темп на нарастване на средната работна заплата, възлизащ на 7.7% спрямо съответното тримесечие на 2017 г. В условията на повишение на потребителските цени през третото тримесечие на 2018 г. реалният растеж на заплатите, дефлирани с ХИПЦ, също се забави до 3.9% спрямо 5.7% през второто тримесечие и 9.7% през аналогичния период на предходната година. Динамиката на наетите лица по икономически дейности показа значително забавяне на растежа на заплатите в хотели и ресторанти (от 8.3% през второто до 3.6% през третото тримесечие), а в операции с недвижими имоти нивото на показателя продължи да се понижава, макар и със забавен темп (-6.4% спрямо – 11.4%). Растежът на заплатите в промишлеността остана висок, но се понижи до 8.7%. Най-значителен растеж на доходите се наблюдаваше в дейностите с повишено търсене на труд в т.ч. създаване и разпространение на информация и творчески продукти и строителство (съответно 18.9% и 14.1%). Отбелязаното забавяне в динамиката на доходите се дължеше на частния сектор (7.3%). В публичния сектор средната заплата продължи да нараства с висок темп от 9.2%, обусловен от заложените по-високи разходи за труд в приоритетни области в т.ч. образование.
Инфлация
Потребителските цени, измерени чрез ХИПЦ, нараснаха с 0.2% през октомври, водени от по-високи цени на неенергийните нехранителни промишлени стоки и енергийните стоки, и въпреки понижението на цените на пазарните услуги. Месечно увеличение на цените на обувките (с 8.6%) и облеклото (със 7%) доведоха до поскъпване на неенергийните нехранителни промишлени стоки средно с 1.3%. Значителното повишение на цените на суровия петрол през август и септември продължи да влияе на цените на течните горива в страната и те нараснаха с 3.3% през месеца. Положителен принос към общия индекс имаха и административните цени. Комисията за енергийно и водно регулиране наложи по-високи цени на топлоенергията и снабдяването с газ, в сила от 1 октомври, в следствие на което цените за потребителите се увеличиха съответно с 3% и 8.4%. Поевтиняване с 31.9% на международните полети и с 6.3% на услугите по настаняване спомогнаха за понижение на средната цена на пазарните услуги с 1.8%, като това беше и единственият основен компонент на ХИПЦ с отрицателен принос през октомври. Годишният темп на инфлация остана без промяна от предходния месец на ниво 3.6%. Инфлацията при енергийните стоки се ускори до 15.2% на годишна база благодарение на месечното повишение на цените им. Нарастването на цените на пазарните услуги се забави до 5.2% годишно от 6.3% месец по-рано. По-слабият растеж на цените на услугите имаше задържащ ефект върху темпа на базисната инфлация , който леко се понижи до 2.5% през октомври при 2.6% през септември. Годишното поскъпване на суровия петрол тип „Брент“ се забави през октомври до 43%. Цените на неенергийните суровини на международните пазари се понижиха, като храните и металите поевтиняха съответно с 0.3% и 2.6% спрямо аналогичния месец на предходната година.
