Европа никога няма да е първокласна геополитическа сила, пише в свой коментар редакторът на "Файненшъл таймс" Волфганг Мюнхау, провокиран от намеренията на Европейската комисия да атакува доминиращото влияние на американския долар на световните пазари, за да се намали зависимостта на Европейския съюз от Щатите в хода на разширяващия се разрив в трансатлантическите връзки. Целта на занятието е да се засили международната роля на единните европейски пари и да се увеличи употребата им в "стратегически сектори" като енергетика, добив и обработка на суровини и самолетостроене.
Планът на Брюксел
публикуван на 5 декември, атакува "прекомерно привилегированото положение на щатския долар", което позволява на Вашингтон да го използва като външнополитическо оръжие и да принуждава света да се съобразява с целите на американците в международен план. Растат и призивите за преход към многополюсна система от световни валути, което да повиши устойчивостта на международната финансова система.
ЕК настоява еврозоната да разработи "пълен набор от надеждни базови лихвени индекси" на финансовите пазари и изцяло интегрирана разплащателна система в реално време. Брюксел ще проучва и възможността за по-нататъшно разширяване на ролята на еврото на международните валутни пазари.
Предложените мерки включват използването на единната европейска валута в енергийните контракти между страните от блока и трети държави, както и създаването на деноминирана в евро базова цена за суровия петрол. Препоръките на ЕК целят да намалят риска от прекъсване на енергийните доставки в резултат на действията на трети страни. Такъв случай е оттеглянето на САЩ от ядреното споразумение с Иран и ембаргото върху петролния износ на Техеран, което ще засегне всички компании, които не го спазват. ЕС е най-големият вносител на енергия в света – годишната сметка е средно за над 300 млрд. евро. А в момента повече от 80% от нея се остойностява и се плаща в щатски долари.
Планът на Брюксел цели също да направи хеджинговите транзакции в евро по-атрактивни. Това може да стане, ако по-голям брой контракти минават през клирингови къщи, което би създало по-ликвиден пазар за подобни продукти. ЕК е обезпокоена и от доминиращата роля на малък брой международни схеми за картови разплащания, което означава, че обработката на осъществените в Европа транзакции често става извън пределите на ЕС. Това създава "нежелателни колебания" и може да се преодолее чрез напълно интегрирана онлайн разплащателна система.
Колкото до базовата оценка на суровия петрол в евро, тя може да се основава или на съществуващите полета за добив в европейската икономическа област или да отговаря на физическите свойства на "типов" барел от внасяната в ЕС петролна кошница.
В плана на ЕК е включена и техническа помощ за африканските държави, които искат да използват еврото като международна валута за разплащания, както и стъпки за окуражаване на "европейски структури и механизми да увеличават дела си в деноминирани в евро дългови инструменти.
Паралелно с предложенията на Брюксел
текат и дискусиите за създаването на т. нар. дружество със специално предназначение, което да улесни плащанията, включително и за ирански петрол. Одобряването на сделки с Иран за Европейската инвестиционна банка е по-трудно, защото, макар че е европейска кредитна институция, тя има бизнес с Щатите и е по-зависима от щатската икономика. Засега усилията да бъде основано такова дружество се натъкват на някои пречки, включително и да се открие място за регистриране на дейността му. Защото нито една страна членка на ЕС не иска то да е на нейна територия и тя да си навлече гнева на Белия дом. Трябва също да се намери и начин да бъдат убедени банките, които ще работят с това дружество, че ще са защитени от риска да бъдат изключени от американския финансов пазар.
Планът на ЕК ще се обсъжда от европейските лидери на среща на върха в Брюксел по-късно през този месец. На нея авторите на плана ще се мотивират по въпроса, че разширяването на световната употреба на еврото отговаря на "политическата, икономическата и финансовата тежест" на блока в един многополюсен свят.
Мюнхау не храни особени надежди
за идеите на Брюксел. Просто защото и досега ЕС е разполагал с потентни геополитически инструменти. Например Европейската икономическа общност тръгна с обща външна търговска политика още през 1957-а. А 35 години по-късно договорът от Маастрихт създава възможности за обща външна политика, системи за сигурност и паричен съюз. С въвеждането му през 1999-а пък еврото се превръща незабавно във втората по употреба валута за официални резерви, разплащания и международни финансови транзакции. Но никога не се е доближавала до статута на щатския долар.
Според Мюнхау това се дължи на факта, че европейските лидери винаги са акцентирали върху вътрешната стабилност на паричния съюз – цени и фиск – и са отдавали по-малко значение на използването на еврото като инструмент на външната политика. И дори след кампанията на щатския президент Доналд Тръмп "Америка на първо място" ЕС не е отговорил достатъчно категорично, поне не колкото Русия и Китай.
Например, когато щатската администрация забрани операциите на Visa и на Mastercard на руска територия, Москва разработи алтернативна картова разплащателна система извън щатската юрисдикция и създаде алтернативна вътрешна финансова система, независима от SWIFT. Пекин също разработва собствена трансгранична междубанкова разплащателна система, за да е независима от инфраструктурата, базирана на американския долар.
Диагнозата на Мюнхау
е, че немощният отговор на ЕС се дължи на комбинацията от чувствителния на кризи монетарен съюз и на разширяването на блока с държави, които не са готови за членство в него. И въпреки BREXIT проблемът на Европа не е в разединението, а в пропуснатите възможности.
Песимизмът на Мюнхау определено не е лишен от основания. За това свидетелства и развитието на международните валутни пазари в последните дни. След като се успокоиха от сключеното 90-дневно примирие в търговската война между Щатите и Китай по време на срещата на лидерите на Г-20, валутните търговци продаваха на 3 ноември зелени пари към всичките им основни валутни конкуренти от Г-10 и към повечето парични единици на развиващите се пазари. А когато еуфорията спадна, нещата започнаха да се връщат по местата си. И еврото не успя да се изкачи над 1.14 щ. долара, а остана в близост до 1.1350 долара.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2405 млн. евро (4704 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.2% дял от купената и продадена валута.
