Триетажна сграда, 13 души на щат и един-единствен съдия, който пътува всеки ден по сто километра, за да стигне до работа. Съдията си е хем началник, хем единствен подчинен, и работи като "пенкилер", защото разглежда всякакви дела – без значение дали са граждански, или наказателни. А – когато се наложи, запълва и други дупки – като съдия по вписванията и дори като държавен съдебен изпълнител…
Това е картинката в Районния съд в Трън, за който във вторник (11 декември) съдийската колегия избра председател. Конкуренция всъщност нямаше – избран бе единственият магистрат, останал там…
Новоназначеният началник Петър Петров не е виновен за това, че съдът в Трън с годините бавно и полека се е превърнал в един от типичните примери за това, колко необходима е наистина реформата на съдебната карта – както на гражданите, така и на самото правосъдие. Не е виновен и че решение на проблема с "едноличните" съдилища се чака вече от няколко петилетки, но всеки следващ състав на ВСС предпочита да замете проблема и да остави кардиналните решения за друг път и (ако може – в нечий друг мандат)…
Съвсем до Трън е друг районен съд – този в Брезник, където положението се смята за значително по-добро, защото там има цели… двама съдии. Плюс държавен изпълнител и съдия по вписванията.
Съставът и там е около 14 души на щат и освен магистратите включва още съдебни секретари, деловодителки, задължителните системен администратор и административен секретар, чистач, отговорник за сградата и други…
И двете съдилища, отстоящи само на десетина минути път с кола едно от друго, отчитат намаляване на броя на наказателните дела и същинските граждански спорове, които постъпват при тях. Огромната част от папките, с които си пълнят годишните отчети, се състоят от издадените заповеди за изпълнение срещу длъжници. И няма как да е другояче, след като селата, които тези съдилища обслужват, постепенно се изпразват от хора, след които остават само неплатени сметки и задължения….
Ситуацията не беше различна и в прокуратурите на Брезник и Трън. Но за тях вече се говори в минало време – от 1 януари районните прокуратури в Трън и Брезник ще бъдат закрити и превърнати в отделения на прокуратурата в Перник. Дали ще има съкращения на персонала ще се чуе тепърва. Също тепърва ще се преценява и икономическият ефект от една такава реформа – колкото и привидна да изглежда тя на този етап. Но пък поне е някаква крачка напред.
В съдилищата обаче всичко си продължава постарому. И вместо да мисли дали те въобще трябва да продължат да съществуват в този вид, съдийската колегия… продължава да им избира председатели…
Колко са съдилищата като Трън и Брезник? Много. Пръснати из цялата страна, на трийсетина километра едно от друго.
Колко струва този "рахат"? Тези, които знаят, се броят на пръсти. Бюджетната комисия на ВСС никога не е публикувала детайлни разчети за масрафа на отделните органи на съдебната власт – съд по съд, прокуратура по прокуратура и перо по перо: за заплати на магистратите, за заплати на персонала, за ДМС-та, за ток, за наем, за парно, ремонт… За да може всеки данъкоплатец да си направи сметка какво плаща и какво получава насреща.
Но пък за сметка на това бюджетът на съдебната власт с всяка изминала година бележи нови и нови рекорди. По брой съдии и прокурори на глава от стопяващото се население на държавата България продължава да е сред първенците в Европа. А ВСС – с любезното съдействие на законодателя, продължава да разкрива нови и нови съдийски щатове, за да "възстановява" административни ръководители след края на мандатите им в съдилища по техен избор – последно през миналата седмица по тази причина съставът на един от софийските съдилища "набъбна" с още един кадър, без да е ясно дали там въобще има нужда от още хора…
Ситуацията в Трън е емблематична. За това какво представляват и съдебната карта, и реформата й към момента. А дали догодина ще е по-различно можем да се обзаложим отсега…
