Квесторите на фалираната Корпоративна търговска банка (КТБ) Станислав Лютов и Елена Костадинчев отиват на съд по обвинение за умишлена безстопанственост в особено големи размери. От което вероятно няма да произтече нищо. Според прокуратурата двамата са действали в съучастие, като не са положили достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното им имущество, с което са увредили Фонда за гарантиране на влоговете в банките с малко повече от 1.7 млн. лева. Това станало в периода между 20 август и 6 ноември 2014г. чрез осчетоводяването на предсрочното прекратяване на девет броя договори за индивидуални срочни депозити с привилегирован текущ годишен лихвен процент, въз основа на което те били прехвърлени за изплащане към гаранционния фонд.
Разследването започна през 2015 г., а обвиненията срещу квесторите бяха повдигнати през май и очевидно не са коригирани. Според разследващите с действията си Лютов и Костадинчев са нарушили Закона за гарантиране на влоговете в банките, който забранява изплащането на гарантираните им размери на лицата с предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Така се е стигнало и до нарушение на реда за удовлетворяване на кредиторите, предвиден в Закона за банковата несъстоятелност. Наред с извършените съдебно-финансови експертизи като свидетели са били разпитани облажилите се депозанти и всички длъжностни лица с отношение към реализирането на схемата.
Досъдебното производство беше образувано броени дни след като премиерът Бойко Борисов описа на заседание на Министерския съвет пораженията от дейността на квесторите. Той посочи конкретните деяния, които окачестви като "факт" – включително и броя на преференциалните договори, по които гаранционният фонд е изплатил гарантираните суми в разрез със закона. Според Борисов става въпрос за повече от 1000 преправени договора, въз основа на които изчислените от него щети за бюджета на фонда възлизали на… 100 млн. евро.
"От това, което знам от службите, и очаквам в следващите седмици развитие, са освобождавани имущества – но, разбира се, всичко това трябва да се документира, то е факт. В последните дни на действие на квесторите са освободени огромни имущества. Така че се надявам тук прокуратурата да си довърши заедно с ДАНС и МВР това, което правят. Ще стане ясно на обществото след две-три седмици. Освобождавано е имущество, преправяни са договори – над хиляда – защото, ако имаш преференциална лихва, не можеш да взимаш след това стоте хиляди евро, които ти се полагат, защото си се облажил от лихвите. А това са над хиляда души и на практика преправяйки им договорите, те са получили по сто хиляди евро. И като го сметнах – около сто милиона е загубата, нанесена съответно на фонда“, заяви тогава премиерът.
Борисов увери още, че
в търсене на отговорност и за запазване на активите на КТБ
законът ще бъде прилаган стриктно и безкомпромисно. И помоли за търпение в продължение на въпросните "две-три седмици", след което щяло да стане това, което той казва – а именно документираното въз основа на оперативната информация да бъде превърнато в съдебни дела. Нещо, което се случи не след две седмици, а след три години. И вредата все пак беше редуцирана близо двеста пъти.
През цялото време на разследването прокуратурата запази пълно мълчание и не се ангажира по нито един от тези пунктове. Лютов и Костадинчев реагираха обаче светкавично с искане за проверка по изявленията на Борисов. Те на свой ред заявиха, че за целия период на управлението им като квестори на КТБ са работили "изключително и само в рамките на законовите предписания и в изпълнение на указанията на надзорните ни институции". Изплащането на обезщетения на граждани до защитения размер било сложен процес, проведен в непрекъснато и тясно взаимодействие с гаранционния фонд и с Централната банка. Дадените от тях указания правели самоволните действия невъзможни, а за този обем от работа съществувала пълна документация и прозрачност.
Реакцията на Лютов и Костадинчев беше ясен знак, че не желаят да се прежалят и да станат изкупителна жертва, докато отговорните за дейността им институции си измиват ръцете с тях. "Изразяваме крайно недоумение от необоснованите обвинения към нас, свързани с тази сфера от нашата дейност. Заявяваме, че в нито един момент не сме нарушили закона и настояваме за незабавна експертна проверка по тези обвинения поради драстичното им разминаване с обективната истина.
Въпросът с обезпеченията е подробно разгледан в заключителния ни доклад
предоставен на БНБ – на временната анкетна комисията към Народното събрание във връзка с КТБ. В деня на встъпването в длъжност на синдиците този доклад беше връчен на финансовия министър, на заместник главния прокурор, на главния секретар на МВР, на председателя на ФГВБ, както и на самите синдици", написаха тогава квесторите.
В добавка, Лютов и Костадинчев увериха, че в същия доклад са обяснени и мотивирани всички техни действия по квестурата, а те остават на разположение на разследващите органи за каквото и да било съдействие. Нещо повече, квесторите отрекоха както неправомерни действия във връзка с изплащане на гарантираните влогове, така и осчетоводяване на цесии и прихващания след отнемането на лиценза. Последното те аргументираха с липсата на законови правомощия да се разпореждат с имуществото на банката.
Основаните уж на факти и доказателства твърдения на премиера, от една страна, и на квесторите – от друга, са не просто несъвместими. Те взаимно се изключват и единственото смислено обяснение да се отправят обвинения с такова огромно закъснение е, че прокуратурата замита следите чрез отбиване на номера. В месеците и годините след поставянето на КТБ под особен надзор излизаха периодично данни за тежки злоупотреби в периода на квестурата.
Първи се "изявиха" бившите изпълнителни директори Орлин Русев, Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Пантелеев, които излязоха с отворено писмо, в което описаха пораженията от ударните кадрови рокади. В него беше описано ненужното назначаване още в първите два месеца от квестурата на 23 души на граждански договор със средно месечно възнаграждение от 4740 лева. Бившите шефове настояха за спешно оптимизиране на неразумно нарасналите разходи за външни услуги и назначаване на нови хора при наличен квалифициран персонал на банката. Посочено беше още, че отделно са сключени и
договори за правни услуги на стойност 80 хил. лв.
към онзи момент, плюс заплащане по 90 евро средно на час на адвокат за извършване на правен анализ по кредитните сделки. Печелещите тези суми бяха описани като три адвокатски кантори, които не са тясно специализирани в областта на кредитната дейност.
Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев също не спести критиките си към дейността на Лютов и Костадинчев, назначили "случайни хора без подбор и на заплати, чувствително по-високи от тези на неправомерно съкратените служители". В повечето си изявления след удара срещу банката Василев свързва неизменно дейността на квесторите с довеждането й до фалит под безучастния (или благосклонния) поглед на държавата. Няма обяснение например защо се държи в пълна мъгла цели три години разследването срещу квесторите. И защо няма обвинения за осчетоводените от тях съмнителни прихващания, за които се говори през цялото това време.
Въпросът колко струва издръжката на квестурата всъщност остана без отговор. Стилът на управление пролича при одобряването на разходите, с които квесторите се разплащаха за дейности в банката след отнемането на нейния лиценз. На втория месец след това съдът по несъстоятелността отказа например да одобри искане на БНБ да разблокира 5 000 000 лв. от парите по сметка на КТБ. Преди това съдът отказа искане на квесторите парите за издръжката им да бъдат предоставяни под формата на
периодични месечни траншове в размер на 2 589 400 лева
Мотивът бе, че липсва подробна разбивка за какво точно ще послужат тези суми. Разходите бяха заявени общо по пера, но не бяха индивидуализирани и конкретизирани. Нито пък беше посочено за какъв период ще бъдат разходвани средствата. Централната банка не беше обяснила и защо смята, че тези разходи попадат в кръга на обичайните разноски, насочени към запазване и управление на имуществото на КТБ. От искането на Централната банка не ставаше ясно какви са видът и обемът на тази дейност, нито с какви действия се осъществява тя. Което пък не дава възможност за преценка какъв финансов ресурс е необходим за нея.
Лютов и Костадинчев ще бъдат запомнени и с допуснатото увеличение на капитала на “Техномаркет”, с което КТБ беше лишена от 85% от обезпечението си върху дружеството за отпуснатите му кредити. След два поредни търга за капитала на търговската верига, проведени от синдиците Лазар Илиев и Росен Ангелчев, тя беше овладяна в крайна сметка от фирми, свързани с бизнес депутата Делян Пеевски. Той пък поведе мащабна съдебна битка с "Глориент инвестмънт БГ" – основния наемодател на “Техномаркет”, спечелена с рефинансиране на неговите дългове.
Показателно е, че Лютов и Ангелчев са стари другари в областта на едромащабните фалити. Те са заедно още през 1997 г. в "Частна земеделска и инвестиционна банка", в която Лютов е синдик, а Ангелчев – служител. После са отново в екип в МИНЕРАБАНК, както и в авиокомпания “Балкан”, в които Лютов е синдик, а Ангелчев – юрист.
Сегашното обвинение срещу квесторите е прекалено закъсняло, незначително и избирателно, за да вдъхне доверие в действията на прокуратурата и изобщо на властта в защита на публичния интерес. То изглежда просто като схема за прикриване на безобразията, която може да бъде приложена един ден и по отношение на синдиците. При това указанията на БНБ и Гаранционния фонд, на които са позовават обвиняемите, са в съответствие с наличието на стандартна клауза в преференциалните кредитни договори, която позволява едностранното им прекратяване от вложителя.
Тя дава възможност за прекратяване на депозита преди изтичане на договорения срок срещу начисляване на наказателна лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 0.1%. Ако вложителят при прекратяване на договора е платил наказателна лихва за предсрочното му прекратяване, влогът става гарантиран. При това положение прокуратурата ще трябва да докаже, че независимо от тази правна възможност квесторите са нарушили закона с последващо осчетоводяване на прекратяването на тези договори, в резултат на което те са попаднали в обхвата на гарантирания размер.
