"През последните години законите в България се правят безотговорно, популистки и непрофесионално", обяви в прав текст проф. Огнян Герджиков през 2018-та. И никой дори не посмя да му опонира, защото всички бяха наясно, че е прав. По-жалкото обаче беше, че създаденият под негово ръководство в парламента Консултативен съвет по законодателството, чиято цел уж беше да препятства калпавото и откровено лобистко законодателство, което влиза за гласуване в НС, така и не успя да се справи със задачата си – но не защото експертите в съвета не можеха да се справят, а защото мнението им въобще не интересуваше депутатите. И те просто не го търсеха…
В резултат – през 2018-а депутатите от това Народно събрание успяха да сътворят наистина неизброимо количество гафове и откровени безумия – някои от които наистина сериозни и прегазващи правни принципи от римско време. Но безспорно в Топ 5 на законодателните безобразия се подреждат Търговският закон, Законът за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, Административно-процесуалният кодекс, Законът за личните данни и Изборният кодекс.
"Търговското" бедствие
Годината започна с гаф в Търговския закон, заради който в първите дни след празниците бяха практически блокирани всички сделки с дружествени дялове между търговците – заради приетото ново правило (по идея на омбудсмана Мая Манолова), с което уж трябваше да се осигури защита на работниците при прехвърляне на дружествата. В закона бе записано, че дружествени дялове може да се прехвърлят на трети лица само "ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял”. А предприятие може да смени собственика си само "след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието".
Промяната влезе в сила на 22 декември 2017 г. – в последния работен ден преди коледните празници. И още в първите дни на 2018-а се оказа, че сделките за прехвърляне на фирми са буквално невъзможни. Защото за да се удостовери липсата на задължения към работниците, особено за три години назад, е нужно да се представи официален документ. Но в еуфоричната си надпревара за всенародната любов депутатите изобщо не са предвидили нито кое ведомство ще издава този документ, нито как ще става това. Така, заради скудоумието на собствените си храненици, държавата блокира частни интереси за милиони. В резултат бизнесът звучно изпищя, а на чиновниците им замириса неприятно на скандал: при това в твърде неподходящо време – точно за откриването на фамозното европредседателство. В резултат на това се появи "компромисен" вариант, според който липсата на задължения се удостоверява с… декларация. А вероятността тя да е с невярно съдържание остана тежест, с която трябваше да се примирят отново работниците.
Впоследствие това се оказа само началото на драматичната за търговците 2018-та. През август те трябваше да преглътнат и скандалното "изгърмяване" на Търговския регистър, което остави бизнеса "на тъмно" за седмици. А като за капак, почти в края на 2018-та, търговците платиха и 700 000 лв. бонуси на администрацията, която ги зарадва с всичко това…
Но да бяха само безумията в Търговският закон – с мед да ги намажеш депутатите.
"На село" корупцията само я… миришем
Другият закон със заслужено място в класацията на законодателните гафове за 2018-та безспорно беше този за борба с корупцията. Едва изсъхнало мастилото по него, и той започна да се преправя – защото се оказа, че общинските съвети ще обезлюдеят, ако на съветниците им се наложи да избират дали да въртят бизнеса си и да въртят сделки с общините, които управляват, или да работят "на ползу роду", както както изискваше законът.
Да припомним: в антикорупционния закон бе въведена абсолютна забрана за общинските съветници да се изявяват като еднолични търговци, съдружници, акционери, членове на управителен, надзорен или контролен съвети на търговско дружество, "което има сключени договори с общината, в която е общински съветник, както и с търговски дружества с общинско участие или с общински предприятия".
Само че се оказа, че в малките общини нещата са толкова зле, че на практика състоянието на конфликт на интереси или дори на откровена корупция… е масово. А и на всичко отгоре в тази "братовчедска" далавера са замесени всички – без разлика от партийната принадлежност, защото – все пак, парите не миришат…
Това накара депутатите да вземат спешно решение да променят мегазакона срещу корупцията и така буквално броени дни след влизането му в сила той се сдоби с първата си поправка. И то каква? Действието на антикорупционния срок по отношение на съветниците бе отложено до края на 2019-та. За да се изчака да приключат следващите местни избори и новите правила да започнат да важат чак за новите местни властници.
Впрочем – съвсем в края на годината, законотворците стигнаха още по-високи върхове в безпринципното кърпене на този закон: пробутаха идеята да общинските съветници въобще "да изпаднат" от обхвата на антикорупционния закон. А така ситуацията стана съвсем нелепа: излезе, че редовата секретарка в съда ще пише декларации и ще трепери пред закона "антимафия", но съветниците, които бъркат интереси за милиони – не.
Депутатите сътвориха и друго безумие в този закон: и записаха изрично, че може да се конфискува имущество на гражданите, без те да са извършили каквото и да било престъпление – само и само да препятстват тълкувателно решение на ВКС, с което им се казваше, че това е дълбоко неправилно. Така на практика те възстановиха в пълната й "прелест" Глава Трета от Закона за собствеността на гражданите от Живково време, по която се преследваха за "съмнително богатство" шивачки, автомонтьори и всякакви хора на изкуството, които си докарваха пари "на частно". Този път обаче точно тези хора едва ли ще са на мушка – освен ако не се окажат неудобни по някакъв начин на някое местно партийно или бизнес величие с връзки в прокуратурата. А как ще се развърта тази нова "бухалка" със страховити правомощия, в каквато се превърна Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) тепърва ще видим. Но Филип Златанов нагледно показа какво може да свърши един такъв орган, при това с далеч по-скромни правомощия от тези, с които КПКОНПИ е овластена сега.
Тука има – тука нема GDPR
Класацията продължава със "спешния" закон за промяна в режима на личните данни, който трябваше да е готов още през май тази година, когато влезе в действие Регламент (ЕС) 2016/679 – по-известен с абревиатурата си GDPR (General Data Protection Regulation). Толкова спешен, че и до ден днешен го няма.
Месец преди да се задейства регламентът (който е приет преди две години), в Народното събрание никой не знаеше какво трябва да се прави – както самият шеф на правната комисия Данаил Кирилов каза: ситуацията беше "абсолютен Х". Междувременно обаче бизнесът в страната беше изпаднал в истерия – основно заради солените глоби, които регламентът предвижда.
Законопроектът за изменение на ЗЗЛД, разработван под "вещото" в материята ръководство на Министерството на вътрешните работи, бе пуснат "на пожар" буквално дни, преди регламентът да влезе в сила, след като правителствената администрация "спа" цели две години след приемането му. Обсъждането на проекта обаче съвсем не мина тихо и кротко, както се случва обикновено, а бе белязано от безпрецедентна активност – и това е обяснимо, тъй като регламентът засяга практически всички. Включиха се работодателски организации, съсловните организации на нотариусите и адвокатурата, множество НПО-та, както и отделни граждани. И всичките – със забележки и критики към проекта, както и с едно общо мнение: че той трябва да бъде преработен, защото е калпав.
След унищожителните критики първоначалният вариант на новия закон на практика бе оттеглен и на негово място бе внесен нов – от който най-спорните предложения бяха орязани. Но пък за сметка на това проектът и до ден днешен не е приет – след внасянето му в парламента започнаха да го "претакат". първо го отложиха за след лятната депутатска ваканция, сетне – за след коледната, а както е тръгнало – може да го хване и предизборната…
Само да припомним, че става дума за закон, който касае над 300 000 фирми и организации. За тях сега се прилагат директно нормите на регламента. А в него глобите достигат до 20 млн. евро.
Скъпо, по скъпо, недостижимо правосъдие
Под номер 4, но само според датата, на която бе гласуван, в класацията се намества Административнопроцесуалният кодекс – безспорно най-яростно оспорваният закон за миналата година, който урежда правилата, по които гражданите занапред ще обжалват актовете на властта. Този закон засяга практически всички. А решаващо за бъдещето му ще бъде становището на Конституционния съд, пред който голяма част от най-спорните новоприети норми вече бяха оспорени.
Да припомним, че с този закон управляващите вдигнаха драстично съдебните такси за обжалване на административните актове на властта пред Върховния административен съд – в някои случаи новите такси надхвърлиха старите с 900 пъти… Въведоха се и пропорционални такси за обжалване на дела "с материален интерес", като таксите в тези случаи могат да стигнат до 4500 лева. А какво точно съдът ще разбира под "материален интерес", в кои случаи ще се начислява тази пропорционална такса и в кои – не , очевидно ще решава съдът. Очертава се дълъг период на несигурност, спорове, противоречиви съдебни решения, тълкуване и… поетапно включване на все повече и повече дела, по които ще се начислява пропорционалната такса. И всичкото това ще бъде на гърба на гражданите, разбира се, за които да обжалват мълчаливи откази или неправилни актове на властта ще става все по-скъпо и все по-трудно…
Кой ще спечели? Безспорно администрацията, за която по-малко жалби означават по-висока степен на безнаказаност и по-малко ядове от отмяната на актовете й, а и по-малко обезщетения за вреди впоследствие.
Честита изборна година!
В самия край на годината ГЕРБ и Патриотите решиха да се захванат и с Изборния кодекс. А това е най-важният закон в държавата, защото каквито и промени да са нужни в България – всички те зависят от "материала", който изпращаме в парламента. А от криво дърво няма как да издялкаш флейта, която да ти свири Моцарт…
Управляващите не предложиха нищо, което да е в полза на избирателите и което да разшири възможностите им действително да избират депутатите си, включително и през драстично преподреждане на листите. Внесени бяха три нови идеи: първата бе да се премахнат номерата на бюлетините, за да няма изненади в партийните щабове и разместване на листите заради "ефекта 15/15" (б.ред. – така объркването на избирателите, които заграждат номера на партията и после заграждат същия номер при преференциите за отделни кандидати, вече няма да води до разместване на листите и да вкарва на изборни места хора, за които "върхушката" в партията въобще не е планирала такова светло бъдеще).
Втората поправка: задължителното машинно гласуване, което вече трябваше да е възможно във всяка изборна секция, да се ограничи до 1000 секции, които ще се определят по усмотрение на ЦИК и които няма да са в чужбина. И третата "дребна корекция" в закона на практика отпрати електронното гласуване, което българите поискаха с два референдума в необозримото бъдеще.
Проектът мина на първо четене, догодина ще мине и на втора – в това няма съмнение. Но някак тъжно прозвуча новината, която дойде няколко дни след поредните ялови разправии "за" и "против" електронното гласуване в нашия парламент: в Естония пуснаха пробно електронно гласуване, за да могат гражданите да тестват системата три месеца преди същинския вот. За да може – ако има проблем, той да бъде отстранен до изборите. Но това е Естония…
Те така мина "законодателната" 2018-а: в имитации на грижа за слабите, в откровено безхаберие за интересите на бизнеса, с видимо омерзение към правата на гражданите. Бедата е, че по всичко изглежда как и следващата няма да е по-добра. Но както казахме по-горе – от този мат'риал, Моцарт не очаквайте…
Весели празници!
