Нарушаване на омертата, внезапен прилив на професионална съвест или просто печеливша тактика, съгласувана с кадровиците в съдебната власт?! С впечатляваща концепция в този дух кандидатства за административен ръководител на Апелативната специализирана прокуратура съдията от Специализирания наказателен съд Пламен Евгениев. Тя беше внесена във Висшия съдебен съвет тази седмица. Магистратът, който се кандидатира последен в третата поред конкурсна процедура, написа неща с десетилетен статут на публична тайна, за които колегите му дори не споменават. И дори резултатът да е предрешен, а антикорупционните заявки да са само на хартия, все някак си струва да бъдат чути.
При това Евгениев се съсредоточава ударно върху корупцията в съдебната система. Твърдото му впечатление е, че целият демократичен преход е белязан от липса на воля за нейното разкриване и наказване. Срещу премиери, министри, депутати и висши държавни служители са повдигани поне обвинения, докато делата за корупционни прояви сред магистратите се броят на пръсти, точат се с години и приключват по правило без осъдителни присъди. Разследващите нямат нито капацитет, нито желание да посягат ефективно на колеги. В резултат недоверието на обществото към системата е на практика безгранично и води до своеобразен обратен ефект – усещане за корупция, надхвърлящо реалните й равнища.
Следва призив на българските граждани да бъде доказано, че с новите си правомощия по НПК спецпрокуратурата ще започне да работи реално и безкомпромисно срещу "най-уродливото явление в съдебната система". И предложение следващият й шеф да не е предимно административен началник, а да участва лично в делата срещу висшите съдии и прокурори. Остава да ни убедят в немислимото – че чудото, за което се настоява и обещава, се допуска и дава.
Още по темата – в брой №2 на в. "БАНКЕРЪ"
