Тенденцията да се "разтоварват" софийските съдилища с, меко казано, спорни предложения за промяна в законодателството явно ще продължи и през 2019-а година.
Още за първото заседание (на 15 януари), в което съдийската колегия се събра след новогодишната си почивка, беше внесено поредната идея за промяна – отново в Гражданско-процесуалния кодекс. И отново с идеята да се регулира натовареността на съдиите от въззивните съдилища в София. Защото в провинцията такъв проблем в окръжните и апелативните съдилища няма – нещо повече, има и такива, в които работата е малко.
Членовете на ВСС Драгомир Кояджиков и Даниела Марчева предлагат въззивните (второинстанционните) състави да не преповтарят в решенията си мотивите на колегите си от първоинстанционния съд, когато са съгласни с тях. И просто да потвърждават решенията, като препращат към становищата, възпроизведени в мотивите на долната инстанция.
Такава (но само отчасти) е идеята и на съществуващия в ГПК текст на чл.272: "Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд", пише в закона. Сега се предлага втората инстанция да може да "препраща" към мотивите на първата във всички случаи – дори когато отменя решението й.
Какво казват вносителите на предложението за промяна в закона Кояджиков и Марчева? " Дори въззивният съд да приеме, че в частта с фактическите констатации на първоинстанционния съд решението не страда от пороци (непълнота, недостоверност и др.), то той също дължи да преповтори чрез обсъждане вече установените от първоинстанционния съд факти. Действително, цялостната уредба на въззивното производство сочи, че дейността на въззивната инстанция е решаваща. Тоест въззивният съд дължи решаването на материалноправния спор чрез своя преценка на фактите и съответното им подвеждане под приложимите правни норми, както и отговор на всички направени с въззивната жалба оплаквания и доводи. Но тази дейност на съда не обуславя необходимост в текста на въззивното решение да се възпроизвеждат вече възприетите/установени от първоинстанционния състав релевантни факти и правни изводи, които въззивният съд намира за правилни и достатъчно обосновани, поради което е достатъчно да констатира това в мотивите на решението си и да препрати към тях", казват вносителите. Според тях промяната в чл.272 от ГПК, която предлагат, ще доведе до намаляване на обема работа на въззивните граждански и търговски съдии.
Предложението не е наше – то е на апелативни и окръжни съдии от София, обясни Даниела Марчева. И целта му е изцяло насочено към това да се облекчи работата на въззивните съдии.
Само че този текст влиза в остро противоречие със становището на Върховния касационен съд, който е категоричен: всички инстанции следва да си пишат мотивите. "Въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи. Предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не дава основание на въззивния съд да не изложи свои мотиви по съществото на спора, включително и такива по направените от страните възражения и поддържани доводи. Това произтича от дейността на въззивната инстанция като решаваща. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му, защото обект на въззивната дейност не са пороците (или законосъобразността) на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Ето защо дори и препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба в качеството си на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Резултат от тази дейност е констатацията, съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението", казват върховните магистрати.
Преведено на човешки език, това означава, че втората инстанция е съд по съществото на спора и дейността, която извършва, не се изчерпва само с проверката на това дали първият съд е решавал правилно казуса. И понеже е така, той дължи да обясни защо приема една негова теза за правилна и доказана, а друга – не.
Веднага след като това предложение на Марчева и Кояджиков придоби публичност, то предизвика мощни спорове сред юристите. Според едни мярката е очевидно несправедлива спрямо районните магистрати, които са не само най-натоварени, но и най-ниско платени в системата, а всъщност основната отговорност по доказването на фактите, тълкуването и прилагането на закона ще падне върху тях. Според други – то прави излишни стотиците назначени съдебни помощници, които всъщност на много места пишат "заготовките" на съдебните решения вместо съдиите във въззивните съдилища.
По-сериозната опасност, която бе изтъквана най-вече от адвокати, е, че новото предложение може да доведе до купища неправилни решения, огромната част от които на всичко отгоре няма да подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд. Защото в съдебната система не работят само "ангели" и може да се стигне дотам, че въззивни състави – само и само да се отърват от задължението да пишат мотиви към решенията си, просто ще спрат да се "задълбочават излишно" в споровете и ще потвърждават решенията на първите инстанции "на конвейер" – без значение дали са правилни, или не.
Всъщност истината е, че основният проблем на правосъдието отдавна не е в неговата бързина – огромната част от магистратите в страната (с изключение основно тези в София) спазват сроковете за произнасяне, записани в закона. Проблемът вече е в качеството на съдебните актове, включително и на тези, издавани в столицата, и това става все по-ясно видимо. А предложението на Марчева и Кояджиков не изглежда да допринася за неговото решаване – дори напротив, ако адвокатите се окажат прави, такава промяна в закона би могла да доведе до нови проблеми за гражданите.
Затова и споровете около поредната идея за промени в ГПК се очаква да бъдат доста продължителни, а и ожесточени. Така че тепърва ще разберем дали то ще бъде възприето. Съдийската колегия на ВСС (при все острите критики, които предложението получи и там), реши да го препрати към работната група към Министерството на правосъдието, която от месеци насам умува над поредната нова порция поправки в този закон.
Впрочем в хода на обсъждането стана ясно, че битува още едно, още "по-еретично" предложение за промяна в ГПК: не само втората, но и първата съдебна инстанция да не пише мотиви, ако решението не се обжалва – така, както било в Австрия и Германия. Само че поне за момента това не можело да се приложи у нас, защото конституцията "пречела".
