Навръх тържествената церемония в Европейския парламент по случай 20-ия рожден ден на еврото Германия охлади ентусиазма на икономистите. Статистическата служба на икономическия двигател на Стария континент отчете едва 1.5% стопански растеж през 2018-а спрямо 2017-а – най-ниският от 2013-а насам, при положение че е бил 2.2% през предишната година. Охлаждането със сигурност ще хвърли сянка и върху перспективите за подем на другите части на Европа, особено на онези, които снабдяват с части германските производители на автомобили и други едри износители.
Германия е трета по обем на експорта си в света и благополучието й зависи от успехите на други големи икономики. В този смисъл световните рискове, произтичащи от непредсказуем BREXIT, от вълненията във Франция, от растящия протекционизъм на Щатите и забавянето на китайското стопанство затрудняват германските бизнесмени. Особена тревога буди охлаждането на икономиката в Китай, защото той е най-големият търговски партньор на германците и ключов мотор за корпоративните печалби на местните компании. Или, както обобщава главният икономист на "Комерцбанк" – Йорг Кремер, "германската икономика нараства и пада успоредно с китайската". А в момента е налице токсичен коктейл от рискове в Китай, включително и високата задлъжнялост на държавните компании и несигурността, произтичаща от търговската война със САЩ.
На този фон председателят на Европейската централна банка Марио Драги призна пред евродепутатите в Страсбург, че "последните икономически данни са били по-слаби от очакваните и несигурността, свързана най-вече с глобалните фактори, е очевидна. А това означава, че е необходимо значително количество парични стимули, които да подкрепят по-нататъшното натрупване на национални ценови напрежения и развитие на инфлацията в средносрочен план".
Еврото падна за кратко под 1.14 щ. долара след речта на Драги по време на търговията във Франкфурт в 17.35 ч на 15 януари и остана в близост до тази цена в сутрешните часове на следващия ден, след което се понижи трайно под 1.14 долара.
Всъщност единната европейска парична единица дебютира именно с курс 1.14 щ. долара за едно евро на 1 януари 1999-а – три години преди да бъдат пуснати в обращение евробанкнотите и монетите. Следва турбулентно десетилетие, през което еврото потъва до 83 цента и се изкачва до 1.60 щ. долара, преди еврозоната да изпадне в първата си рецесия (ноември 2008-а). Особено вълнуваща е втората декада от съществуването на единната европейска валута, през която блокът провежда спасителни акции на затънали в дългове свои членове. Първата държава, поискала животоспасяващи кредитни пакети, е Гърция (май 2010-а), последвана от Ирландия (ноември 2010-а), Португалия (май 2011-а), Испания (юни 2012-а) и Кипър (март 2013-а). Шефът на ЕЦБ пък се заклева през юли 2012-а да "направи всичко възможно", за да спаси еврото, и наводнява общността с пари, а през юни 2014-а сваля лихвите под нулата. Така, докато водещи икономически корифеи броят дните до разпадането на еврозоната, тя успява да оцелее. А през миналия месец ЕЦБ започна да изтегля постепенно паричните стимули. С което се потвърждава и метафората на Драги, изречена в разгара на гръцката дългова криза през 2012-а. Тогава банкерът оприличи еврото на земната пчела – "природна загадка", която не би трябвало да може да лети, но все някак успява.
Икономистите на агенция "Блумбърг" пък подлагат 16 страни членки на еврорегиона (без присъединилите се след 2011-а балтийски републики) на десет икономически теста, за да установят до каква степен те са успели да се възползват от по-голямата стабилност и от икономическата интеграция, както и да останат конкурентни и да стабилизират стопанствата си по време на дълговата криза в общността.
Резултатите не учудват никого. Най-успешно изпитите вземат Германия, Австрия, Белгия, Финландия, Словакия и Словения. Ключът към успеха им е развитието на дълбоко интегрирана продуктова мрежа на територията на еврозоната. Както и способността им да държат под контрол разходите за труд и да подобрят конкурентната си мощ през първото десетилетие от въвеждането на еврото, най-вече чрез структурни реформи. Което им помага да преминат по-лесно през дълговата криза от следващата декада.
Във втората категория – страни със задоволителни оценки, попадат Люксембург, Холандия, Португалия, Ирландия и Гърция. Те са запазили конкурентните си възможности до настъпването на трудните времена. След което започват страданията им. Ирландия и Португалия нямат достатъчно място за маневриране с фискалната политика и "флиртуват" с дефлацията. Докато Гърция е притисната от огромния си дълг, но бидейки част от блока на еврото, има възможност да изгради нови търговски връзки с по-богатите членове. Прехвърлянето на паричната политика на надеждна централна банка пък внася по-голяма ценова стабилност в ранните години, а напоследък се наблюдава и голямо подобрение на конкурентните позиции.
В третата група на нуждаещите се от лечение влизат Франция, Италия, Испания, Кипър и Малта. По-голямото доверие в еврозоната е довело първоначално до значително облекчаване на финансовото им състояние. Растежът им се е ускорил, но без достатъчно структурни реформи, което е предизвикало прегряване на икономиките им и намаляване на конкурентната им мощ. Последвалата криза пък е довела до остри корекции и е хвърлила светлина върху липсата на фискален капацитет – на национално и на общностно ниво, за смекчаване на ефекта от шоковете.
