Американският генетик Джеймс Уотсън бе лишен от почетните си звания, след като повтори своите твърдения за връзката между нивото на интелекта и расовия произход. В изявлението на известната лаборатория Колд Спринг Харбър (CSHL) в щата Ню Йорк, където е работил генетикът, коментарите на 90-годишния учен се определят като "необосновани и безотговорни".
През 1962-ра Джеймс Уотсън получи заедно с Морис Уилкинсън и Франсис Крик Нобеловата награда за откриването на структурата на ДНК. Но през 2014-а продаде златния си медал, заявявайки, че научната общественост го е подложила на остракизъм след изказванията му за различията в интелектуалното и физическото развитие на различните раси.
През 2007-а генетикът даде интервю за британския вестник Sunday Times, в което заяви, че е "отчаян от перспективите на Африка", защото "цялата наша социална политика е основана на факта, че техният интелект е като нашия, но данните от всички тестове показват, че това не е вярно". Уотсън каза още, че всички се надяват на всеобщо равенство, но "хората, на които се налага да си имат работа с чернокожи работници, знаят, че това не е така".
В резултат на тези коментари генетикът загуби работата си в лабораторията Колд Спринг Харбър и бе отстранен от всичките си административни задължения. Но след като поднесе писмено извиненията си, запази званията почетен канцлер, почетен професор и почетен попечител.
Преди броени дни обаче лабораторията Колд Спринг Харбър обяви, че лишава Джеймс Уотсън от всички тези звания, защото възгледите му изобщо не са се променили. Причината е ново интервю с учения, което е част от документалния филм "American Masters: Decoding Watson", излъчен от американския телевизионен канал PBS в началото на януари. "Изявленията на д-р Уотсън са осъдителни и неподкрепени от науката", се казва в становището на лабораторията. В него се отбелязва още, че те отменят предишните му извинения.
Възгледите на Джеймс Уотсън са предизвиквали нееднозначните реакции на обществеността и по-рано. Той е обвиняван в антисемитизъм, сексизъм и предразсъдъци по отношение на гейовете. През 1997-а ученият заяви пред Sunday Telegraph, че жената има право на аборт по всякаква причина, включително и поради хомосексуалност. А през 2000 г. предположи, че съществува връзка между теглото на човека и неговите амбиции, както и между цвета на кожата на човека и сексуалното му майсторство. Уотсън е автор и на идеята за използване на генното инженерство за създаване на изключително красиви момичета, с което си спечели обвинения, че одобрява евгениката (набор от концепции и практики в приложната генетика, целящи подобрение на генетичните качества на група хора).
Ученият е директор на лабораторията "Колд Спринг Харбър" от 1968-а, през 1994 г. става неин президент, а след десет години и неин канцлер. В негова чест е наречена специална докторантура към лабораторията. В интервю за Асошиейтед Прес синът на генетика – Руфъс Уотсън, отбеляза, че изявленията на учения го представят като фанатик с дискриминационни възгледи, но това не е вярно. "Те просто отразяват неговата твърде тясна интерпретация на генетичната предразположеност… За моя баща тази лаборатория е делото на целия му живот, а сега тя го счита за свой проблем."
Любопитно е, че през 2014-а златният Нобелов медал на Уотсън е продаден на аукциона Christie's за 4.8 млн. долара. Новият му собственик е руският предприемач и филантроп Алишер Усманов, който връща отличието на учения при посещението му в Москва през юни 2015-а.
