Почти година след приемането на GDPR (или регламента за личните данни на ЕС), в "Държавен вестник" най-сетне ще излязат промените в нашето законодателство, свързани с приложението на регламента. Те бяха окончателно приети на второ четене от депутатите в сряда (23 януари).
Приетият закон, изготвен "под надзора" на МВР, значително се отличава от първоначалния вариант и е доста "смекчен" откъм ограничения и задължения. В него липсват почти всички предложения, които предизвикаха мощен отпор сред професионални и обществени организации по време на обсъждането му – включително и по отношение на минималните размери на глобите, задълженията на администраторите да назначават длъжностни лица по защита на данните и др. Но пък много други "конфликтни" моменти в закона останаха.
Така например всички възражения, че глобите за нарушения на Закона за личните данни не трябва да постъпват в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), а да отиват като приход в държавния бюджет, въобще не бяха взети предвид. И дори бяха "творчески разширени" при второто четене на закона, като се даде възможност не само КЗЛД, но и бюджетът на съдебната власт (по актове на ИВСС) да прибират постъпленията от наложените санкции.
Тук трябва обаче да вметнем, че това съвсем не са единствените, а просто поредните ведомства, на които се разрешава да "помпат" сметките си по този начин – в последните десет години тази практика се превръща в епидемия, която съвсем изпразва от съдържание очевидно "все по-погрешното" разбиране, че бюджетът на държавата трябва да се харчи под контрола на Народното събрание. Колко милиона или милиарди се "отичат" по касите на държавните агенции, комисии и всевъзможни други образувания никой не знае, а и никой не пита.
Тепърва ще се преценява и доколко законът няма да се окаже намордник за журналисти – от Програма "Достъп до информация" смятат, че правилата, засягащи свободата на медиите, създават такава опасност. Опасенията на специалистите са, че тези десет критерия са дотолкова обтекаеми, че на практика могат да "вържат" и без това все по-трудно отварящите се за критика уста на журналистите и да се превърнат в средство за натиск върху медиите. Точно по тази причина регламентът изрично предвижда възможност за освобождаване на медиите от ред задължения и ограничения – именно с цел да не се пречи на разследванията им или на свободата на изразяване. От КЗЛД пък контрираха, че новите правила няма да доведат до цензура, а дори напротив – ще дадат гаранции на журналистите, че няма да се превръщат в мишени заради работата си. Кой е прав обаче ще покаже бъдещето.
Всъщност новата "версия" на закона за данните вече забранява на Комисията за защита на личните данни да пита журналистите за техните източници на информация – те ще могат да бъдат опазени в тайна. За сметка на това обаче при всяка жалба срещу неправомерно използване на лични данни пишещите ще трябва да доказват, че са се съобразили с десет критерия, изброени в закона – макар и с направената уговорка "доколкото те са относими", чието конкретно значение ще се види от практиката. Медиите ще трябва да установяват и че са спазили "баланса между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни". Като този баланс ще бъде с "аванс" в полза на правото на информация единствено когато става дума за хора с власт, чиито данни се ползват с по-ниска степен на защита.
Другата новост е "натоварването" на Инспектората към Висшия съдебен съвет с надзора по спазването на защитата на личните данни от съдилищата и прокуратурите. Това ново правомощие, което бе прехвърлено на ИВСС, вече "напомпа" щата на ведомството с още поне десет човека – с цел то да може "ефективно да изпълнява новите си задължения". Досега законът предвиждаше администрацията на ИВСС да може да надхвърля четири пъти броя на инспекторите и главния инспектор (общо 11 души). Заради личните данни обаче ограничението от "четири пъти" бе завишено и сега чиновниците ще надхвърлят до пет пъти броя на инспекторите.
Важна промяна в досегашната регулация е и въведеното изискване за представяне на лична карта при включването на гражданите в различни подписки в подкрепа на кандидати за изборите – така се цели да се избегне злоупотребата с данни на хора, които бяха вписвани в списъците за подкрепа на партии и кандидати, за които дори не бяха чували.
За нарушения на правата си гражданите могат да сигнализират до КЗЛД (или до ИВСС, ако става дума за съдебен орган) в шестмесечен срок от узнаването за това нарушение, но най-късно до две години от извършването му. Жалбата може да се остави без разглеждане, ако е "очевидно неоснователна или прекомерна". Решенията на комисията пък подлежат на обжалване пред съд.
Правилата, по които ще се водят производствата пред КЗЛД, тепърва ще се пишат от самата нея – това беше друга новост в закона, подложена на критики по време на обсъждането. А с правомощията, които й бяха дадени, става твърде важно кой ще е следващият й председател и кои ще са членовете й. Да припомним, че КЗЛД се състои от четирима членове и председател, които се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет за срок от пет години. А мандатът на сегашната комисия изтича през април тази година и голяма част от членовете й нямат право на трети пореден мандат.
