Пореден конкурс за избор на административен ръководител на спецпрокуратурата откри ресорната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) след провал на досегашната процедура. Причина за прекратяването й е отказът от участие на единствения кандидат – изпълняващата временно функциите Даниела Начева. В писмо до прокурорската колегия на съвета Начева обяснява решението си с "лични причини", които обаче не посочва.
Постът беше овакантен в началото на юли миналата година, след избора на Иван Гешев за заместник на главния прокурор Сотир Цацаров. Като заместничка на Гешев пък Даниела Начева беше назначена за временен ръководител на първоинстанционната спецпрокуратура. В края на август стана ясно, че тя се е кандидатирала за титуляр, а други участници в конкурса няма. Очакваше се именно тя да бъде одобрена, но очевидно сметките са се объркали и Начева прекратява участието си още преди насрочване за събеседване в комисията по атестиране и конкурси към кадровия орган.
При включването си в надпреварата шансовете на Начева бяха свързвани с пловдивската връзка, тъй като тя дойде в София от окръжната прокуратура в Града под тепетата. Концепцията й се обаче се оказа твърде безлична и роди обичайните подозрения за компилация от факти и кухи фрази, каквито предлагат много от кандидатите с предизвестен успех. В нея се твърдеше, че Специализираната прокуратура става все по-устойчива, успешна и ефективна – с позоваване на положителните нюанси за дейността в последния доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка.
Начева уверяваше, че е запозната в детайли със спецификата и проблемите на структурата и е мотивирана да се заеме с решаването им. За приоритетни при разследването на корупцията по високите етажи на властта бяха посочени кадровата и материалната обезпеченост – теза, която Цацаров и Гешев застъпват последователно и драматично в последните месеци, придружена с предупреждението, че без решителни мерки в тази насока спецправосъдието може да блокира. В крайна сметка впечатлението е, че оттеглянето на Начева от конкурсната процедура е принудително и за това има сериозна причина, която ще бъде премълчана.
Междувременно беше спряна конкурсната процедурата за избор на административен ръководител на Апелативната специализирана прокуратура. Отлагането е заради необходимост от извънредно атестиране на един от тримата кандидати – Росен Радев. Това изискване беше въведено в съдебния закон миналата година и засяга случаите, в които от последното периодично атестиране на кандидата са изминали повече от пет години.
Съперници на Радев за поста са изпълняващият функциите ръководител на Апелативната специализирана прокуратура Николай Найденов и съдията от Специализирания наказателен съд Пламен Евгениев. До обявяване на третата поред конкурсна процедура се стигна, след като в първата фаворитката Емилия Русинова се отказа от надпреварата, както се очакваше, и бунтовният Бойко Атанасов бе отхвърлен. А във втората се оттегли единственият кандидат – отново Даниела Начева. Рулетката се завъртя след изненадваща ocтaвĸa нa титулярката Дaниeлa Πoпoвa – пак по "лични причини", пак останали неизяснени.
В конкурса за апелативната спецпрокуратура впечатление направи обаче концепцията на Пламен Евгениев, който се съсредоточава върху корупцията в съдебната система. "По време на работата ми в съдебната система у мен се е затвърдило впечатлението, че през целия т. нар. "преход" до промените в НПК, в сила от ноември 2017 г., е липсвало реално желание за противодействие, разкриване, разследване и наказване на проявите на корупция в съдебната система", пише Евгениев. И посочва, че са повдигани немалко обвинения срещу премиери, министри, депутати и висши държавни служители, но "същевременно разследванията на корупционни прояви в съдебната система са доста по-ограничени, като крайните резултати се изчерпват с единични случаи (по един на няколко години)."
Кандидатът уточнява, че последната присъда за подкуп е влязла в сила през 2016 г. за деяние от 2010 г., а т. нар. медийни дела срещу магистрати се точат с години и приключват най-често с прекратяване или оправдателна присъда. В повечето случаи престъпната дейност не се идентифицира в начален период, а разследванията започват след нейното приключване и публично оповестяване, което затруднява доказването й.
"Тези негативни резултати се дължат според мен, от една страна, на липсата на ясна концепция и създадена организация за разследване и доказване на този тип престъпления, а от друга – на криворазбрана колегиалност, при която не се действа активно, своевременно и целенасочено при получаване на данни за корупционни практики на колегите", констатира Пламен Евгениев. С добавката, че незадоволителните резултати в борбата срещу корупцията като цяло са довели до промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които делата за корупция по високите етажи на властта бяха прехвърлени на специализираната съдебна структура.
Евгениев признава, че след законодателните изменения са предприети активни действия по дела срещу представители на местната власт и висши държавни служители, които бяха отчетени и от ЕК. И към настоящия момент обаче не било направено същото срещу корупционни прояви на магистрати, което се дължало основно на овакантяването на длъжността на административен ръководител на апелативната спецпрокуратура тъкмо след като постът бил снабден със съществени отговорности.
"Липсата на ефективни действия срещу корупцията в съдебната власт води до ниско доверие на обществото в дейността на правораздавателните органи, до усещане за много по-високи нива на корупция от реалните такива. На българските граждани следва да бъде доказано, че прокуратурата е непримирима към всяка една проява на корупция в съдебната система, че такива прояви се разследват бързо и ефективно с всички приложими законови средства. Считам, че е крайно време да се предприемат реални, активни и безкомпромисни действия за справяне с корупцията, която е най-уродливото явление в съдебната система и в най-голяма степен вреди на имиджа на съдебната власт, накърнява сериозно обществения интерес и генерира отрицателни последици във всички други социални сфери", пише в концепцията на Пламен Евгениев.
В тази връзка той предлага създаване на постоянен екип от минимум двама заместник административни ръководители, които заедно с административния ръководител да осигурят непрекъснато дежурство при необходимост от иницииране на процедурата за прилагане на специални разузнавателни средства. Евгениев предлага и създаване на електронна пощенска кутия, предназначена специално за антикорупционни сигнали срещу магистрати по интернет, както и редовно провеждане на лични срещи с ръководствата на МВР, ДАНС и антикорупционната комисия КПКОНПИ.
Кандидатът предлага и изключение от трайно компрометирания принцип за разпределение на делата на случаен принцип чрез самовъзлагане и лично участие на административния ръководител като наблюдаващ прокурор по дела срещу председателите на двете върховни съдилища, главния прокурор, директора на Националната следствена служба и всички магистрати в тях. "Тази мярка цели ясно поемане на отговорност в контекста на инициативата за регламентиране статут на независим прокурор, който да отговаря за разследванията срещу висшите представители на съдебната власт. Поради това считам за необходимо допускането на изключение от разпределението на случаен принцип единствено в този случай", пише в концепцията на кандидата.
Пламен Евгениев прави и "финансови" предложения за промени в наказателното законодателство, които да постигнат едновременно санкционен и дисциплиниращ ефект, като завишат и приходите на съдебната власт. Според него трябва да бъдат завишени сериозно предвидените в Наказателния кодекс глоби наред с наказанието лишаване от свобода за всички престъпления, подсъдни на спецсъда. Приведен е доводът, че ангажираните с противодействието и наказателното преследване на организираната престъпност и корупцията институции разходват значителен финансов ресурс, който към момента се поема почти изцяло от данъкоплатците.
"Налагането на съобразени с тежестта на престъпленията глоби, освен че ще постигне допълнителен възпитателен ефект у осъдените лица, ще доведе и до реални финансови резултати от дейността по противодействие на тежката престъпност", пише кандидатът. Евгениев настоява и за създаване на реално работещ механизъм за имуществена отговорност на юридическите лица, използвани при извършването на престъпления, свързани с организирана престъпност и корупция. Признато е откровено, че съществуващата към момента относително нова процедура по Закона за административните нарушения и наказания почти не се прилага практически и не дава никакви реални резултати.
Предложението на Пламен Евгениев е отговорността на юридическите лица да се реализира не по съдебно-административен ред, а в хода на наказателния процес заедно с тази на физическите лица, като се създадат възможности за своевременно прилагане на ефективни обезпечителни мерки. Следва да се регламентира и процедура по сключване на споразумения с прокуратурата за налагане на финансови санкции на юридически лица по подобие на тази за постигане на споразумения с обвиняемите.
