Господин Хампарцумян, имате много интересна кариера. Как от инженер-химик стигнахте до висшия ешелон на банковото дело?
– Парадоксалното е, че никога не съм работил като инженер-химик . След като завърших Химико-технологическия институт, започнах в Централния институт по изчислителна техника, който подкрепяше информационните технологии. Това на практика беше днешната специалност – копиране на технологии, но беше доста творческо занимание в креативна обстановка. След промените в България си мислехме, че големите индустриални проекти ще дойдат у нас много бързо. С Мартин Заимов, с когото сме приятели от години, направихме консултантско-одиторска компания. След като видяхме че тези проекти няма да започнат скоро, стартирате консултинг със Световната банка, с МВФ, приватизацията и нейната подготовка. После пък ми предложиха да стана шеф на департамент "Бизнес развитие" на компанията Pricewaterhouse-Coopers, впоследствие и в българския офис на Ernst&Young. Имаше обучения, квалификации, което беше плавен преход в един друг вид индустрия.
После бях в държавната администрация – като заместник-министър на икономиката, след това изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Там също свърших добра работа – повечето от компаниите, които съм продал на инвеститори, са в добро здраве и в момента. Никога не съм си представял, че ще бъда дългосрочно в публичната администрация. Гледах на това като на обществено задължение, каквото е и казармата, "на ползу роду". И след това всъщност ме намериха от "Уникредит" чрез компания за "ловци на таланти". Предложиха ми позиция Главен изпълнителен директор и Председател на УС на "Уникредит Булбанк". Всички писания, че номинацията ми е свързана с Иван Костов, са градски легенди. Истината е съвсем друга.
На коя длъжност сте се чувствали най-комфортно и къде Ви е било най-трудно?
– Бих цитирал Конфуций: "когато човек харесва това, което прави, всъщност няма нито един работен ден през живота си". Навсякъде съм се чувствал комфортно. Защото ако човек иска да прави нещо и не се чувства добре, трябва да опита да си разшири зоната на комфорт. Ако не се получи – значи не е за тази работа. Всеки проблем би трябвало да има решение. Ако няма – значи не е проблем, а някакъв факт, който не можеш да промениш и трябва да се съобразиш с него.
След 18 години начело на „Уникредит Булбанк” през април 2019-а ще напуснете ръководните постове в банката. Правили ли сте си равносметка за успехите, които сте постигнали през този период?
– Равносметката е нещо, което други хора правят вместо теб. Дал съм най-доброто, което мога. Освен това не се разделям с "Уникредит", а ще продължа като председател на Надзорния съвет. Позицията ми ще бъде по-малко видима и с по-малко ежедневни ангажименти, но това не я прави по-малко отговорна. Много отдавна съм престанал да се интересувам от йерархичната си позиция – тя е такава, каквато е. Отдавна се опитвам да бъда пръв между равни. Колкото си по-високо, толкова повече отговорност имаш. А арогантното упражняване на власт води до негативна реакция от страна на потърпевшите. Затова избягвам да го правя. Опитът е другото име на грешките, които сме правили. В бизнеса, включително и в нашият, най-големият грях не е взимането на грешно решение, при положение, че не е катастрофално, а невзимането на решение. Банкерската професия е лесна мишена за популизъм.
Ако трябва да бъда честен, българинът, е изключително дисциплиниран кредитополучател. Колкото е по-малък кредитът, толкова по-добри са показателите. Не бих казал, че и големите не са добри кредитополучатели. Но при тях има по-големи шансове да станат бели, ако става дума за злонамереност. Има хора, които са объркали живота си, или поради някакви обстоятелства са свръхзадлъжнели. Те са единици, но понякога намират и политическа подкрепа. И за тях се говори повече, отколкото трябва. Това е много лесен начин за печелене на публичност.
На базата на опита Ви, кой е най-ценният съвет, който бихте дали на следващото поколение банкери?
– За съжаление няма как да е един, защото секторът е в процес на трансформация. Всъщност банките, не само в България, но и в света, са изчерпали капацитета си за растеж на базата на продукт. Модерните и успешни бизнеси са базирани на процес на платформа – например Amazon, и това оптимизира резултатите им. Фундаментално погледнато нашата работа в следващите години е от продуктово базиран растеж да вървим към растеж, чрез определени дигитални процеси. Дигиталната трансформация е компонент на целия модел, който успешните банки ще имат в бъдеще. Съветът ми е – гответе се за момента, в който банките ще бъдат по-скоро IT компании и ще предлагат не само финансови услуги.
Спечелихте наградата "Банкер на годината" за цялостен принос в развитието на банковия сектор. Къде в богатата си колекция от призове бихте поставили статуетката на вестник "Банкеръ"?
– Тук, до мен, въпреки че имам прекалено много награди, които са пръснати в цялата банка. Догодина "Уникредит" ще направи 20 години откакто е на българския пазар – от октомври 2000 година. Аз съм в банката от септември 2001-ва. През цялото това време сме се държали като банка. Не сме се занимавали с политика, били сме дистанцирани от политическите играчи, предпазили сме се хора, които по един или друг начин искат да вземат позицията на главен олигарх на републиката. Стояли сме на определено разстояние от тези неща и сме си гледали работата на финансов посредник, предлагащ финансови услуги. И от резултатите ни се вижда, че сме успели.
Банковият сектор в България върви стабилно по пътя на окрупняването и дигитализацията. Какви са плановете на "Уникредит Булбанк" в тази насока?
– Когато си бил "на върха на хранителната пирамида" толкова години, се опитваш да останеш там. Трансформацията и дигитализацията не са цели, а средства за ефективно предлагане на финансови услуги. Необходими са модерни дигитални процеси, тъй като клиентите ни вече искат достъп до финансите си 24/7. Това нещо се случва все по-динамично при нас по различни видове канали. Ако влезете в някой от новите ни клонове, ще видите една много по-открита, по-гъвкава и по-прозрачна среда. Трансформацията е очевидна. Спомняте си как преди десет години всички тичаха в петък на обяд в банките, защото като затворят през уикенда няма кой да ви обслужи. Ще видите хората от банката чак в понеделник, в 10.30 часа. Това вече няма как да стане, най-малкото заради мобилното банкиране и другите канали, които не зависят от физическото банкиране. В същото време последното никога няма да изчезне напълно. В по-развити държави от нас, като Япония, хората са готови да плащат премия за някои видове услуги, за да получат физическия контакт. Затова дигитализаията не е цел. Ако се опитате да автоматизирате хаоса, няма да се случи нищо. Първо, трябва да се подредят нещата в ясен процес. Разбира се, най-лесно става дигитализирано. След това трябва да предлагате продукти, които хората да припознаят като удобни, атрактивни и евтини. Когато казваме, че нашият бизнес е центриран около клиентите, това не е някаква шега, нито е новина. Всяка успешна търговия е свързана с това да имаш доволни клиенти.
Окрупняването на пазара пък е естествен процес. Дори мисля, че рано или късно ще се появи идея българският национален капитал във финансовата сфера да бъде напълно окрупнен. Това зависи от егото на акционерите и други обстоятелства. Но всъщност заради размера на икономиката ни, голямото фрагментиране на пазара води до неефективност. Една малка банка от големите европейски страни е по-голяма от нашите. Така че малките български банки "не се виждат на радара". В един момент ще има чисто икономически причини, които ще доведат до подобен проект. И това е в обозримото бъдеще.
Кои са най-сериозните предизвикателства пред банките у нас сега?
– Да бъдат по-ефективни. Регулацията ни кара да имаме достатъчно буфери, за да се оправим с предизвикателствата на циклите в икономиката. В момента сме във възходящ цикъл, при него мениджърските грешки почти автоматично се компенсират. Когато се обърне цикълът – става обратното и най-малки неща могат да послужат като "спусък" за по-големи несполуки. Затова създаването на подходяща система от буфери е важно. Регулацията винаги иска да предотврати кризите, но пък може и да ги развие. Това е малко като с ваксините за грип – с тях е лошо, но без тях е още по-лошо.
Какво да очакват българският бизнес, банките и обикновените граждани след въвеждането на еврото?
– Една по-стабилна среда за тези, които са икономически по-активни. Може би по-висока ефективност от транзакциите, които правят. Като цяло по-висока репутация на държавата ни, която ще бъде член на един привилегирован клуб на богати и успешни държави. Ако погледнем към Англия – именно икономически активната част от хората там е против Брезкит.
Като топ банкер вероятно пътувате много. Къде се чувствате най-уютно и кои са най-любимите ви места за ваканция или кратък отдих?
– Най-любимите ми места за пътуване са по-далече отколкото бих искал да бъдат. Но истината е, че всяко място си има чар. Признавам си – предпочитам по-развития свят. Но сред дестинациите, които планирам да посетя, е Виетнам. Екзотично и интересно ми е да отида там.
Запален сте по градинарството, фотографията и кулинарията. Как разпределяте времето си за толкова хобита?
– Забавлявам си се с разни неща. Като пътувам снимам много, напоследък макрофотографията ми е много интересна. Бих могъл да си изкарвам хляба с фотошоп. И подводната фотография ми е страст. Най-важното е човек да има вътрешен баланс. Иначе казано, каквото и да ти се случи, да не може да те събори.
Вие имате ли вътрешен баланс?
– Надявам се, поне се опитвам. Във фитнес не може да ме вкарате, но градинарството например също си е голямо физическо натоварване. То ме зарежда. Имам малка площ в градината си, но там отглеждам неща, които не мога да си купя. Например едни малки японски чушки- шишито. Някои от тях са люти, със зехтин и сол стават страхотно мезе. Отглеждам тикви и правя панирани цветове от тиквички – италианско ястие. А пресен домат рано сутрин, докато още не се е стоплил от слънцето, е страхотен старт на деня.
Какво може да Ви развълнува или зарадва приятно?
– Много неща, човек трябва да търси позитивни емоции и да им се радва. Балансираният човек по-лесно намира причини да бъде доволен. Това е проблем в по-динамичните индустриални общества, където животът става по-лесен и хората започват да се чувстват все по-неудоволетворени. В България нямаме тази степен на отчужденост, както в големите градове по света. Българите не ходим по психоаналитици. Когато имаме проблем, сядаме на по чаша с приятели и страданията ни минават. Имам приятел психоаналитик в САЩ и той ми казва: хората тук ми плащат за това, което ние в България наричаме "моабет".
Мислили ли сте с какво бихте се занимавали, когато приключите с банковото дело? Имате ли нереализирана мечта?
– Всичко, което ми е било интересно и съм искал да правя, съм намирал начин да го реализирам. Ще продължа по този начин.
