Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Много нерешени въпроси търсят своя отговор, но все още така и не го намират. Липсата на категорично разплитане на пъзела САЩ – Китай, на вътрешноправителствената криза в Щатите, както и политическото напрежение между страните в Европа държи пазарите в напрежение, докато избират посока. Липсата на реални стимули и за купувачите, и за продавачите остави пазарните платна без тяга.
Наближава крайният срок – 1 март, за договаряне на сделка между САЩ и Китай, но прогнозите са все още много колебливи. В един ден Доналд Тръмп заявява, че отказва да се срещне със Си Дзипин, а на другия – че се надява на скорошно съглашателство по спорните въпроси.
Правителството на САЩ работи, но рискът от нова правителствена криза все още не е отминал, защото Доналд Тръмп така и не получи своето – финансиране за строежа на стената с Мексико.
Неизвестните около Брексит вместо да намаляват, се увеличават. Министър-председателят Тереза Мей все още тупа топката, но напрежението расте с наближаването на крайната дата за раздялата – 29 март.
Външнополитическите, но и вътрешнополитическите напрежения в Европа вече имат реално икономическо отражение. Индустриалното производство се свива, намалява и потребителското търсене. Ето защо не бива да ни учудва, че Европейската комисия ревизира прогнозата си за икономическото развитие на Стария континент в посока надолу – от 1.9 до 1.3 на сто.
Обезверени инвеститори и немотивирани дилъри се бояха да сключват големи сделки, в резултат на което цените гравитираха около равнищата си отпреди седмица. Борсовите индекси – най-добрият пазарен барометър, отчитаха движения, близки до нулата. Down Jones Industrial Average се повиши на седмична база с едва 0.1%, немският DAX се понижи с 1.3% и японският NIKKEI отчете плюс 1.4 на сто.
Дългосрочните десетгодишни държавни облигационни емисии на Щатите поевтиняха едва забележимо с 5 цента, докато немските поскъпнаха с 20 цента. Нямаше големи движения и при цените на книжата на Полша, Унгария и Румъния. Като цяло те поскъпнаха за последните пет работни дни с по 20 цента.
Пред българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, като че ли няма никакви прегради и те продължават своя щурм нагоре. Търсенето им като че ли няма насищане при засилен интерес на инвеститорите. Най-дългосрочната ни емисия, тази с падеж 2035 г., поскъпна с нови 1.3 евро за последната седмица. Доходността й, която е в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижи с нови 9 базисни пункта и вече е 2.26% на годишна база. Въпрос на време е да пробие дъното от 2.2%, докоснато на 15 декември 2017-а. Със 70 цента увеличи цената си емисията ни с падеж 2028 г., а тази с падеж 2027 г. – с 30 цента, като доходността им потъна с по 8 и 4 базисни точки, съответно до 1.16 и 0.93% на годишна база. При по-краткосрочните емисии – с падеж през 2024-а, 2023-а и 2022 г., не бяха отчетени каквито и да е съществени движения. Те запазиха позициите си отпреди седмица и продължиха да се котират на нивата съответно 0.26, 0.02% и минус 0.07% на годишна база.
Пълно безветрие имаше и в платната на вътрешния ни пазар на държавни ценни книжа. Министерството на финансите вече втора година не обявява за продажба каквито и да е емисии от ДЦК на първичен пазар. Вторичният пазар също спи зимен сън. Книжата с остатъчен срок от осем години се котират при 0.7%, а тези с падежи след пет и три години – при 0.2 и минус 0.1% на годишна база, но сделки с тях така и не се случват.
