Организирани протести в цялата страна и заплаха за организиране на национална стачка на адвокатите – до това доведе безумното предложение за законодателство срещу прането на пари, с което нашите законотворци не спират да се хвалят пред Европа.
Всичко започна в края на миналата седмица. На 15 февруари изтече един от сроковете за подаване на документи в ДАНС от хилядите "задължени субекти" по Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника към него. В този срок те трябваше да подадат в агенцията план за обучение за това как точно трябва да протече "борбата" с прането на пари.
Тук е мястото да припомним, че с последните изменения в закона в обхвата му бяха включени и "лицата, които по занятие извършват правни консултации", т.е. и адвокатите, които работят в изрично посочени области – основно в сферата на Търговско и гражданско право. Освен това както в закона, така и в правилника към него си пише черно на бяло, че такъв план трябва да представят в агенцията само тези, които имат служители и трябва да ги обучават. Затова и адвокатите, над 80% от които работят сами, въобще не се бяха припознали сред субектите, задължени да съставят такива планове.
Само че два-три дни преди 15 февруари – на сайта на ДАНС, цъфна примерен план за "самообучение" на хора (включително и на адвокати) без служители, в които буквално трябваше да пише следното: поемам задължението да прочета закона и да го прочета пак през няколко месеца, което ще удостоверявам чрез документи, и ще ги пазя и представям при поискване от агенцията.
Пълната безсмислица и очевадната имитация на дейност, която всъщност би представлявало изпълнението на това задължение, няма нужда от обяснения. Само че неподаването на този безумен документ е свързано с риск от налагане на глоба, при това в немалък размер – 1000 лева.
Адвокатурата се разбръмча, но истерията стана пълна, когато, чели-недочели и разбрали-недоразбрали, ръководствата на адвокатските колегии по места масово започнаха да пращат указания на членовете си да попълват и да пускат до ДАНС безумните планове. За всеки случай.
Много от адвокатите действително послушаха ръководствата си – при това с ясното съзнание, че това е абсурдно и никому ненужно нищоправене, а също че указанията на ДАНС не са източник на право и никого не задължават. Както и че дори и да бъдат глобени заради това, че не са си пратили "планчето", тези санкции ще паднат в съда. Но все пак го пуснаха – за да си спестят излишни разправии и губене на време в бъдеще. В резултат на 15 февруари сайтът на агенцията блокира и пред нея се извиха опашки, а в офисите на куриерските служби се виждаха по две опашки: една за ДАНС и една за други клиенти…
Само че се намериха стотици адвокати, които просто отказаха да влязат в тази игра с "Големия брат". Адвокат Николай Хаджигенов официално уведоми колегията си, че няма да спазва подобни безумни правила и че няма да "докладва" клиентите си. А после призова за протест. За протест призова и бившият прокурор Иван Петров, който сега е адвокат. Адвокатско дружество заведе дело срещу правилника към Закона за мерките срещу изпиране на пари. Започнаха подписки за промяна в закона, чу се за вероятност адвокатите да обявят национална стачка и да спрат да влизат в залите… И стана напечено.
Всичко това очевидно "събуди" Висшия адвокатски съвет, който до 15 февруари въобще не даде вид, че знае за проблема или че работи по решаването му. Но след като от колегиите в цялата страна заприиждаха настоятелни молби за ясен отговор: законът за всички адвокати ли важи и всички ли трябва да подават прословутите безумни планове, ръководството на адвокатурата си организира спешна среща с ДАНС – буквално три часа преди изтичането на последния работен час от срока, в който трябваше да се подават плановете. И едва след края на работното време на държавната администрация се получи лелеяният отговор: адвокатите да не подават планове до ДАНС. Защото ВАдС щял да го направи от името на всички. Такова било "уточнението", което се постигнало на срещата с ДАНС.
Само че това съвсем не реши основния проблем, който според адвокатите е – че законът се опитва да ги направи доносници, "нещатни агенти" на службите, под страх от непосилни глоби. При това в пълно нарушение на принципни правни норми, гарантиращи правото на защита на техните клиенти и охраняващи недосегаемостта на адвокатската тайна (тя всъщност не е предназначена да брани адвокатите, а интересите на тези, които са се обърнали към тях).
Точно затова не се очаква спуснатото "свише" успокояващо съобщение, че адвокатите няма да пишат планове за самообучение, да укроти редовите адвокати и да ги откаже да протестират и да настояват за изменение в закона, което да им позволи да упражняват професията си достойно.
Къде е проблемът?
Според мнозинството от адвокатите правилата, с които законът предвижда да бъдат обвързани, влизат в пряко противоречие със задължението им да опазват тайните, доверени от клиентите – т. нар. адвокатска тайна. Казано с известна доза хумор: това е все едно да караш поп да докладва на кмета какво му се доверява в изповедалнята.
Директивата, която се твърди, че е транспонирана в нашето законодателство с новия закон за мерките срещу прането на пари, изрично казва, че тя не се прилага спрямо обичайната адвокатска дейност и че "следва да се предвидят изключения от всяко задължение за докладване на информация, получена преди, по време на или след съдебно производство или в процеса на определяне на правното положение на клиент. Следователно правната консултация следва да остане в обхвата на задължението за спазване на професионална тайна, освен когато упражняващото юридическа дейност лице взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма, правната консултация се дава за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма или упражняващото юридическа дейност лице знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма".
Нещо подобно като текст е залегнало и в нашия закон, според чл.72, ал.9 от който задължението за "доносничество" пред ДАНС отпада за адвокатите в случаите, когато информацията им е получена от клиент при консултация или при и по повод съдебен процес – освен когато лично участва в дейности по пране на пари или знае, че му се иска съвет за извършването на такова престъпление.
Само че всички останали ангажименти на адвоката като "задължено лице" остават – да събира данни, да проверява произхода на средствата на клиента си, да му прави "комплексна проверка", да го оценява – като рисков или не… При това всички тези проверки и изводи следва да бъдат документирани, а документите – представени на ДАНС при проверка. При която на всичко отгоре законът дава "свободен достъп" в служебните помещения на проверяваното лице, без да предвижда изключение за адвокатските кантори. И дава възможност да се изискват и копират документи – пак без оглед на защитата на тайната на клиентите, каквото по същество представлява т. нар. адвокатска тайна.
Не се изключват и писането на обяснения и налагането на глоби за всеки пропуснат срок (като този за безумното "самообучение" на адвоката и писменото отчита на "провеждането му"). А глобите за липсващ документ от десетките, които се изискват от закона и правилника към него, започват от 1000 лева нагоре…
Освен това законът, а и директивата очевидно съвсем нямат предвид всички адвокати, а само тези, които извършват изчерпателно посочени дейности: когато подпомагат клиентите си или извършват от тяхно име покупко-продажби на имоти или търговски предприятия, управление на средства и финансови активи, откриване или управление на сметки в банки, предоставят своя адрес за регистрация на дружество, и др. – все действия, сделки и операции, които обичайно не се извършват например от адвокатите по наказателни дела. Само че това е въпрос на тълкуване и на преценка на обстоятелствата по всеки конкретен случай – а тълкуването в ДАНС очевидно е, че "задължени субекти" по закона са всички адвокати.
Защо това е опасно?
Да поясним, че законът изисква сътрудничество от банки, от застрахователи, от партии, от НПО и цели професионални групи, като включително ги задължава да "докладват" за съмнителни сделки и финансови операции, на които се натъкват в работата си.
Правилата за това "доносничество" съществуват от години. И досега нотариусите, съдебните изпълнители, счетоводителите, брокерите на имоти и куп още хора бяха задължени да докладват в ДАНС за съмнителни сделки и операции. Друг въпрос е колко от тях въобще са го правили.
За първи път обаче тези задължения се вменяват и на българските адвокати.
Длъжни сме да кажем също и че в много от държавите в Европа има подобно законодателство, задължаващо адвокатите да предприемат конкретни мерки при съмнения, че през тях се прави опит за пране на мръсни пари. Само че в "нормалните страни" адвокатите не доносничат на спецслужбите, утвърдената практика е – ако има такъв случай, адвокатът да го каже в колегията си, а членовете й да решават дали тези съмнения следва, или не да бъдат предадени на съответното финансово разузнаване.
Защо се прави това? Защото няма място в света, където службите да могат да "огреят" навсякъде и да се справят с прането на пари и с финансирането на тероризма без помощта на обикновените граждани, включително и на тези, които се занимават с т. нар. юридически професии. И това е логиката на множество директиви и регламенти, които уреждат как това съдействие да се търси и да се подпомага.
У нас обаче нищо не е такова, каквото изглежда. Първо, защото задължението за сътрудничество удобно може да се използва за прехвърляне на отговорността, когато ДАНС проспи някой крупен скандал (дори само случаите с КТБ и венецуелските преводи са достатъчен пример как става това). А и защото дори най-добрите намерения в закона лесно могат да бъдат превърнати в средство за натиск и "мачкане" на неудобни адвокати. Или за удар срещу клиентите им: като например пресичане на някоя сделка, неудобна за съответната конюнктурна политическа и икономическа "гарнитура" в държавата.
А гаранции и защита срещу злоупотреба с правомощия от страна на спецслужбите законът не предвижда за никого. Включително и за адвокатите или за техните клиенти.
