Първият дипломат на Иран Мохамад Джавад Зариф подаде оставка и макар че политическото му бъдеще все още е неясно, самият му жест подсказва за промяна в баланса на силите в Техеран, която ще се отрази и на поведението на ислямската република на международната сцена.
"Надявам се, че оставката ми ще подпомогне външното министерство да си върне позициите във външната политика, за които е упълномощено", написа Зариф в Инстаграм на 25 февруари, с което даде израз на огорчението си, че той и подопечното му ведомство са все повече изтласквани от полагащите им се по право позиции.
Този процес започна, след като американският президент Доналд Тръмп изтегли страната си от подписаното през 2016-а споразумение за ядрената програма на Иран и наложи нови санкции на ислямската република. А финалният удар за Зариф дойде, когато на 25 февруари в Иран пристигна сирийският президент Башар Асад, което бе първото му задгранично пътуване освен в Русия от началото на сирийската криза. Асад бе посрещнат от върховния лидер аятолах Хаменей и президента Хасан Рохани, но не и от Зариф, който по този повод заяви, че е загубил пред света авторитета на външен министър.
Един от най-известните ирански дипломати на международната сцена, Зариф се ползва с голямо уважение, включително и в Европейския съюз като умел майстор на преговорите и истински интелектуалец. В световните медии той е определян като архитект на иранската ядрена сделка, която Европейският съюз се опитва да спаси чрез приемането на специален механизъм за заобикаляне на американските санкции.
Както отбелязва "Блумбърг", Зариф бе популярен сред реформаторите в Иран, които се надяваха на задълбочаване на диалога със Съединените щати. Само че излизането на Вашингтон от сделката даде сили на привържениците на твърдата линия и отслаби президента Рохани. Консервативните сили, начело на които стои Корпусът на гвардейците на ислямската революция, смятат, че реформаторите са се провалили. Показателно е, че на срещата с Асад, на която отсъстваше Зариф, присъстваше генерал Касем Солеймани, командващ Бригадите "Кудс", които изпълняват операциите на корпуса в чужбина.
Според информации в израелски медии Зариф смятал да подаде оставка още през януари заради търкания с ръководителите на гвардейския корпус и защото смятал, че именно тяхната дейност причинила новите санкции срещу Техеран. Ситуацията в Иран се изостря и от атентатите срещу сили на корпуса, като само при последния, на 13 февруари, загинаха 41 гвардейци.
Оставката на Зариф бе отхвърлена от Рохани и външният министър поне засега запази поста си. В негова защита застана и голяма група ирански депутати, която изпрати писмо до правителството. Както е известно, обаче решенията в ислямската република се вземат от горе на долу и вероятно волята на аятолах Хаменей е била министърът да запази заеманата позиция. Показателно е, че именно генерал Солеймани потвърди на 27 февруари, че за иранската външна политика продължава да отговаря Мохамад Джавад Зариф, и това става с одобрението на върховния лидер.
