Визитата на руския министър-председател Дмитрий Медведев не произведе новина, поне в положителния смисъл на думата. Посещението му в София в дните след Националния празник – 3 март, единствено потвърди, че реализацията на руско-българските енергийни проекти ще е доста трудна задача и най-вероятно няма да приключи в предварително установените срокове. Към момента можем да кажем, че те се движат по ритъма на тангото – "две напред, една назад".
Както можеше да се очаква, централна тема бе разширението на газопреносната ни мрежа, добила известност като разклонението на "Турски поток". Медведев използва визитата си, за да повтори тезата на Кремъл – властта в Русия иска твърди гаранции от Европейската комисия, че този проект няма да последва съдбата на проваления "Южен поток". Подобни изказвания неведнъж е правил и външният министър Сергей Лавров.
На практика твърдата позиция на Москва остави въпроса извън контрола на българското правителство. Но моментът също е деликатен. Необходимата "зелена светлина" може да не получим преди края на европейските избори (през май) и сформирането на нов състав на Еврокомисията. Това пък би означавало, че първоначалният срок за влизането в експлоатация на проекта (през 2020 г.) едва ли ще бъде спазен.
Брюксел на свой ред вече формулирал едно от категоричните си изисквания – синьото гориво от продължението на "Турски поток" да се търгува през бъдещия газов хъб "Балкан". Руският гигант "Газпром" обаче заяви намеренията си да сложи прът и в това колело. На 5 март руската информационна агенция ТАСС съобщи, позовавайки се на изказване на Алексей Милър, че ръководеното от него дружество няма да участва в газовия хъб. Милър е обяснил пред журналистите в София, че за доставката на всички ресурси в региона на Централна и Източна Европа "Газпром" има сключени дългосрочни договори, т.е. иска да доставя газ по силата им и да не оставя възможности на България за собствена търговия. Това намерение на руския гигант като цяло обезсмисля концепцията на газовия хъб. Именно руското гориво се разглеждаше като един от основните източници за бъдещия разпределенителен център. Нещо повече, при последния пазарен тест за разширението на газопреносната ни мрежа "Газпром" резервира близо 80% от входния и 90% от изходния капацитет на тръбата.
Неизвестно в уравнението е и бъдещият подход на Вашингтон. При посещението си в София в края на миналата година заместник-държавният секретар Джон Съливън в прав текст ни каза, че американското правителство не подкрепя влизането на "Турски поток" на територията ни. От друга страна, напънът на американците за спирането на "Северен поток 2" удря на камък, така че САЩ като нищо може да се "задоволят" и с пресичането на балканското трасе. За Доналд Тръмп и това ще е немалък външнополитически успех предвид наближаването на кампанията за президентските избори през 2020 година. Лошият опит с "Южен поток" пък ни показа, че на нашите власти се влияе далеч по-лесно, отколкото на германските.
В същото време българското правителство се ангажира със защита на тезата, че пускането на "Турски поток" на наша територия е изцяло съобразено с европейските регламенти. Усилия по това направление хвърли както енергийният министър Теменужка Петкова, така и вицепремиерът Томислав Дончев. От изказването на Петкова пред една от националните телевизии стана ясно, че страната ни е поела ангажименти пред Брюксел за разнообразяване на газовите доставки. Това ще се случи чрез пускането на интерконектора с Гърция, по който ще влиза гориво основно от Азербайджан. Участието ни в терминала за втечнен газ край Александруполис пък щяло да гарантира получаване на гориво от по-далечни дестинации като САЩ, Египет и други. Според разчетите на енергийното ведомство инвестициите в разклонението на тръбата от Турция пък щели да се възвърнат към 2039 година. Сметките показва, че приходите, които ще се реализират от "Турски поток" за година, са над 397 млн. лева, при положение обаче, че изобщо се стигне до влизане в експлоатация.
В отделна телевизионна изява вицепремиерът Томислав Дончев посочи, че основен приоритет на България остава да сме отворени към всички източници за доставка на газ. Да има сигурност на доставките и да се съхрани ролята ни транзитьор. Изявлението му обаче категорично не кореспондира с едно от последните изказвания на премиера Бойко Борисов, според когото в ЕС думата "транзит" образно е забранена.
Оказва се, че и обществената поръчка за разширението на мрежата у нас за 2.3 млрд. лв. ще се проведе под условие – получаване на "благословия" от Брюксел, Вашингтон и Москва.
