Да се изгради единен централизиран орган, подобен на Агенцията по вписванията, пред който ще се подават всички заявления за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците. А той пък от своя страна ще "разхвърля" образуваните дела за произнасяне между всички районни съдилища в страната, без значение къде са регистрирани кредиторът или длъжникът.
Това е единият вариант за "дигитализиране" на заповедните производства, над който тепърва ще се мисли. Другият е с издаването на заповедите за изпълнение да бъдат натоварени други органи, извън съда – например съдебните изпълнители.
Какво точно ще се случва – ще се разбере най-рано след шест месеца. Засега е ясна само основната цел. А тя е чрез "дигитализирането" на заповедните производства, поне частично да се намали несправедливостта от неравномерното натоварване на съдилищата, а и да се даде възможност гражданите да получат по-бързо правосъдие.
Публична тайна е,че заповедните производства са между 50-70% от делата във всеки районен съд. Като бройка обаче тези производства са най-много в София – просто защото в столицата е струпано огромно количество фирми, а и хора.
Заради камарите дела в София за издаване на заповед за изпълнение може да се чака шест месеца, че и година, въпреки че в закона е даден тридневен срок за произнасяне на съдията – с оправданието, че забавянето е следствие на свръхнатовареност на съдиите. Само че от това кредиторите губят пари – все по-високи са таксите и данъците, които се плащат за издръжка на правосъдието.
В същото време има малки "курортни" съдилища, в които съдиите имат предостатъчно свободно време и могат да поемат допълнително натоварване.
Самата процедура дава възможност да се игнорира местната подсъдност по ГПК, а за кредиторите практически е напълно без значение кой съд ще реши дали ще издаде поисканата заповед за изпълнение. А освен това се оказва, че държавата е поела ангажимент да електронизира заповедните производства във връзка с молбата си да бъде допусната до "чакалнята" за еврозоната и Банковия съюз на ЕС.
Според члена на ВСС Даниела Марчева ще се работи за дигитализация на целия процес – от подаването на заявлението до издаването на заповедта всичко да става по електронен път. "Това ще позволи заявления по чл.410 и чл.417 ГПК на кредитори със седалище в един съдебен район да се образуват в друг", обяснява Марчева.
Идеята за централизираното разпределяне на заповедните производства между всички районни съдилища в страната беше лансирана миналата година от настоящия състав на съдийската колегия на Висшия съдебен състав. И очевидно тя е напът да се реализира, макар и все още да е невъзможно да се каже кога.
Във вторник (26 март) стана ясно, че по нея вече се работи. За изпълнител е избрана световната консултантстка компания "Ърнст енд Янг", която вече е била посочена от Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия. ВСС пък трябваше да посочи своите представители, които да участват при съгласуването на дейностите по проекта. Във вторник съдийската колегия посочи това да са представляващия ВСС Боян Магдалинчев, Олга Керелска, Боряна Димитрова, Даниела Марчева, Вероника Имова и Боян Новански, който се оказва и ключов фактор в екипа, тъй като от него се очаква да очертае и проблемите на адвокатите при електронното общуване със съда.
В осъществяването на проекта ще участва не само ВСС, но и министерствата на правосъдието и на финансите, и агенцията за електронно управление. Първата информационна среща по проекта е насрочена за 4 април.
