Промени в Гражданския процесуален кодекс ще има, но още никой не знае какви ще бъдат те. Това стана ясно след близо тричасовите разгорещени спорове в правната комисия на парламента в сряда (27 март), предизвикани от предложения от омбудсмана Мая Манолова проект за изменение в закона.
Да припомним, че в края на февруари група депутати внесоха в парламента проект за изменение на ГПК – в частта му, която урежда т. нар. заповедни производства. Предложението е на Манолова. Идеята на нейния проект бе да защити в по-голяма степен интересите на длъжниците. А появата му бе предизвикана от реалната опасност срещу България да бъде открита наказателна процедура от Европейската комисия заради несъобразяването на законодателството със съдебната практика на Съда на ЕС, както и с директивите, които защитават правата на длъжниците.
Оказа се обаче, че работната група по проблема в правосъдното министерство има своя визия за "ремонт" на ГПК. И тя съществено се различава от тази на Манолова.
Затова всъщност проектът, който бе внесен в парламента от депутатите в крайна сметка е компилация между предложенията на Манолова и на работната група. В резултат на това голяма част от нормите са предложени в по няколко варианта – за да изберат депутатите този, който смятат за най-подходящ.
Всъщност основният проблем в нашия ГПК, който експертите на Европейската комисия посочиха в специално становище, изпратено до правителството през януари, е, че законът и съдебната ни практика приемат заповеди за изпълнение да се издават, без съдът да има възможност да провери дали вземанията на кредиторите са основани на неравноправни клаузи в договорите им с потребители. Комисията даде двумесечен срок на България да отстрани този проблем.
Това наложи депутатите "по спешност" да се запретнат наново да прекрояват ГПК. Само че по време на дебатите се разбра, че и те нямат добра представа къде точно е пресечната точка, осигуряваща баланс между защитата на интересите на длъжниците и на техните кредитори.
Тук трябва да припомним, че Манолова предложи "няколко нива на защита" за длъжниците, както самата тя писа проекта си. На първо място – чрез въвеждане на изискване кредиторите, които подават заявления за издаване на заповеди за изпълнение, да представят и всички договори и документи за вземането си – за да може съдът служебно да прецени доколко е законосъобразно искането им и дали не стъпва върху "неравноправна" клауза, ощетяваща потребителите.
С това "ниво на защита" проблем нямаше – по време на дебатите в правната комисия всички бяха съгласни, включително и представителите на банките, че такъв съдебен контрол не само е допустим и възможен, но и в крайна сметка той напълно отговаря на "указанията" на ЕК.
Но една друга идея на Манолова предизвика разгорещени дебати – при това напълно основателни. Защото на практика тя заплашва да обезсмисли самото съществуване на заповедите за незабавно изпълнение, замислени и въведени като бърз начин за защита при безспорни вземания на кредиторите.
Да припомним, че Манолова предложи всяко възражение срещу издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, включително и такова, което е очевидно неоснователно, да спира процедурите по принудително изпълнение и да вкарва спора в съда за разглеждането му в исков процес на три инстанции. С три изключения: когато заповедта е поискана от държавата, от общините и от работници, които имат предписание от Инспекцията по труда да им бъдат заплатени забавените заплати.
Според част от юристите, участвали в обсъждането на промените в ГПК в правната комисия, това предложение е на първо място противоконституционно – защото създава недопустими привилегии за държавата и за общините при събирането на техните частни вземания (например при събиране на наема за ползването на общински имот). Докато в същото време останалите юридически лица ще трябва да чакат и да доказват правотата си в съда.
Другите опасения са, че в този си вид "защитата" практически ще обхваща всички длъжници, а не само потребителите, което може да затрудни допълнително търговския оборот и да направи заповедните производства неприемливи за кредиторите. Тогава те директно ще завеждат искове в съда, което пък в крайна сметка ще рефлектира върху длъжниците, защото след като се "изтъркаля" процедурата, те ще плащат много повече заради разноските в триинстанционния съдебен процес. Освен това кредиторите ще бъдат принудени да налагат обезпечения върху имуществото им – възбрани и запори, които може да "висят" с години, докато траят делата. А от това положението на длъжниците с нищо няма да се подобри.
Правосъдното министерство има друга идея: да бъде запазено сегашното общо правило, че възражението срещу заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК не спира изпълнението, освен ако длъжникът не представи обезпечение. Но с една нова уговорка: че размерът на това обезпечение не трябва да е повече от 1/3 от размера на задължението. Освен това се дава възможност длъжникът да направи искане за спиране на изпълнението и то да бъде уважено от съда, ако вземането се основава на неравноправна клауза в договора на потребител. Нюансът в случая е, че този способ за защита пази само потребителите, но не и търговските дружества. Според Манолова обаче това ще е "имитация на промени" в ГПК.
Депутатите в правната комисия така и не се разбраха кой от вариантите да подкрепят. Затова в крайна сметка в пленарната зала ще бъдат внесени и двата. С уговорката, че за прецезирането на нормите ще се мисли между първо и второ четене на закона.
Другият спорен момент се оказа предложената от Манолова възможност длъжникът да възразява без ограничение във времето, ако не бъде открит на всички съществуващи негови адреси и съобщението за заповедното производство срещу него е връчено "чрез залепване" – в този случай принудителното изпълнение ще спира автоматично. При това положение , според много юристи, изразили становища пред правната комисия, ще се даде възможност на длъжниците да злоупотребяват с права и в крайна сметка да увреждат кредиторите си допълнително. Но и това предложение мина през правната комисия с общото съгласие, че над него тепърва ще се умува по-задълбочено.
След изтощително и жежко (откъм интереси и страсти) заседание правната комисия в крайна сметка гласува "за" проекта за промени в ГПК и го подкрепи с всичките му варианти. В този си "алтернативен" вид проектът бе внесен в Народното събрание за гласуване "по принцип" в петък. А тепърва ще се създава нова работна група, която да "чисти" противоречията в предложените текстове и да търси балансите в защитата на интересите на длъжниците и на техните кредитори.
Лошото е, че, първо, време за задълбочено мислене не остана, ЕК даде на държавата само два месеца, за да си "отремонтира" закона. Второ, че точно тази нормативна уредба засяга твърде много и твърде чувствителни интереси, което само по себе си предполага сблъсък, борба за надмощие и лобизъм. И трето: че всичко това се случва по време на предизборна кампания, когато популизмът лесно надделява над здравия разум и юридическата логика. А те и без това са много дефицитни в това Народно събрание.
