Поредната канонада от популистки хвалби и закани, с които омбудсманът Мая Манолова диша във врата на премиера Бойко Борисов, засипа медийното пространство – поводът пак са промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Случи се обаче обичайното за агресивните пиар акции на защитничката на длъжниците – става ясно, че Манолова не дава пет пари за тях, а прави политика на държавна издръжка. Такъв ще е резултатът и с корекциите на заповедното производство, по силата на което кредиторите могат да събират бързо безспорните си вземания.
"Изĸлючитeлнo cъм пpитecнeнa, чe ocвeн пpeдлoжeниятa, ĸoитo внecox, ĸoитo изpaбoтиxмe зaeднo c гpaждaни, c aдвoĸaти, с мaгиcтpaти, c eĸcпepти, ca внeceни и дpyги пpeдлoжeния – твъpди се, че са изгoтвeни oт Mиниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo. Коитo нa пpaĸтиĸa щe oбeзcмиcлят тoвa зaĸoнoдaтeлнo ycилиe, ĸoитo oтнoвo щe ocтaвят и нoжa, и xлябa y бaнĸитe, ĸoитo щe имитиpaт пpoмянa, ĸoитo щe излъжaт xopaтa и ĸoитo в ĸpaйнa cмeтĸa щe дoвeдaт дo пocлeдвaщи caнĸции oт Eвропейската комисия, вeчe имyщecтвeни. B мoмeнтa в pъцeтe нa нapoднитe пpeдcтaвитeли e дa зaщитят гpaждaнитe и тe тpябвa дa избиpaт зa ĸoгo дa paбoтят – дaли зa 30 бaнĸи и зa мoнoпoлиcтитe, или зa 6.5 млн. бългapcĸи гpaждaни. И тoзи път пpeдyпpeждaвaм, чe нямa дa ocтaвя дa ce oпитaт дa cи измият pъцeтe c мeн!", изригна Мая Манолова пред медиите след одобряването на промените в ГПК на първо четене в пленарната зала.
С тях бяха отхвърлени напълно основателно повечето залитания на омбудсмана в полза на длъжниците, но има и още за рязане. Обстоятелства, които Манолова затрупа и с нови "успехи" в рамките на няколко часа, обяви, че е борец № 1 срещу небостъргача "Златен век", че е победител в битката срещу двойния стандарт при храните, занесе на патриарха нова Стратегия за закрила на детето и поиска среща с ЦИК за пречките пред хората с увреждания да гласуват на евроизборите. И въпреки че предложенията й бяха силно редуцирани, Манолова не пропусна да отчете, че с тях е изпълнила обещанието си за промяна в "бaлaнca нa интepecитe и пpaвoмoщиятa, пpaвoтo нa зaщитa мeждy иĸoнoмичecĸи cилнитe и мeждy гpaждaнитe".
Само че Манолова, както обикновено, яхна актуалната конюнктура. Последно се възползва по темата от публикуваното в края на януари официално уведомително писмо на Еврокомисията до България относно неравноправните клаузи в потребителските договори. С него бяхме призовани да спазваме еврозаконодателството в тази област, установено с Директивата за неравноправните клаузи в потребителските договори (Директива 93/13/ЕИО), което обхваща и доставчиците на финансови услуги. Целта е неравноправните клаузи да не обвързват потребителите и те да разполагат с ефективни средства за правна защита срещу тях при разумни условия. Под заплахата за санкции на България беше даден двумесечен срок да изпрати удовлетворителен отговор.
Бързо стана ясно, че с прилагането на тази директива е установена и съответната практика на Съда на Европейския съюз, която изисква националните съдилища да преценяват задължително и служебно неравноправния характер на договорните условия. У нас обаче съдебната практика е разнопосочна, тъй като няма изрична вътрешна разпоредба, нито тълкувателно решение на Върховния касационен съд в тази насока. И както законодателната власт, така и съдебната търпят критики за това, докато съдиите се колебаят дали са длъжни да следят служебно за неравноправни договорни клаузи, преди бързо да издадат по искане на кредиторите заповеди за изпълнение.
"Съществува дисбаланс в ГПК между интересите на икономически силните субекти – колекторски фирми, монополни дружества, такива, предоставящи бързи кредити, мобилни оператори, банки и финансови институции, от една страна, и гражданите в качеството им на потребители, от друга. Този дисбаланс се проявява най-вече в частта на съдебните събирания на дължими суми към тези монополисти, като особено тревожна, драстична и несправедлива е ситуацията при взаимоотношенията между банките и гражданите, защото банките разполагат с абсолютната привилегия само въз основа на едностранно изготвен документ – извлечение от сметки, да се снабдят със заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника и въпреки неговите възражения да започнат принудително осребряване на имуществото му.
С направените предложения се опитваме да решим проблемите, които имат гражданите в съдебните процедури, инициирани от монополисти и, особено, от банки и да отговорим на изискванията на ЕС. Предлагаме четиристепенна защита на длъжника, в това число и служебна от съда, ако в договорите има неравноправни клаузи. Затова предлагаме да бъде включено изискване – когато има искане за съдебно изпълнение на вземане, на съда да бъдат предоставени всички документи по това задължение – договори, анекси, общи условия, така че той да може да прецени дали по тях има неравноправни клаузи."
Още при дебата в парламентарната правна комисия стана ясно, че Манолова отива далеч извън правилата на директивата, като иска "четири степени на защита" за длъжниците. Асоциацията на банките в България реагира своевременно с предупреждение за неблагоприятните последици от подобно "законоделчество". Банкерите посочиха, че предлаганите от омбудсмана изменения засягат не само гражданите, потребителите, а всички длъжници, т.е. и юридическите лица. От друга страна, банковата асоциация подчерта, че е разширен до краен предел и кръгът на кредиторите, който е далеч по-широк от този на банките.
Приложени бяха и данни, според които едва 3-4% от длъжниците подават възражения срещу исканията на банките за издаване на заповед за изпълнение, с което вкарват спора за разглеждане по общия исков ред. Делът на отхвърлените искове по него пък е нищожен – 0,0033% от активните кредити, което прави към 90 случая годишно за банковата система. При това като основание за отхвърляне на тези искове банките посочват процедурни причини, а не разминавания в размера на дълга или друга неточност. И независимо от увеличените възможности за спиране на изпълнението след предишните промени в тази насока от 2017 г. броят на отхвърлените искове на банки от съда е намалял почти двойно през 2018 г. спрямо предишните две години.
В крайна сметка стана ясно това, което си е ясно – че дълговете трябва да се плащат при завишена защита за потребителите съгласно правото на ЕС. Само преди месец в доклада на Европейската комисия за дисбалансите в икономиката беше посочено, че законодателството ни не гарантира достатъчно ефективно правата на кредиторите при събиране на вземанията им при несъстоятелност на длъжниците. Чисто технически съдилищата ще поемат далеч по-леко служебната проверка на заповедните искания, отколкото да се прави масово разглеждане на споровете по общия ред. Освен това Манолова беше изключила държавните и общинските вземания от предлаганите рестрикции, а това беше оценено като противоконституционно заради неравноправното третиране на кредиторите.
Покрай фойерверките на Манолова малцина разбраха, че банките нямат нищо против действието на директивата – кредиторите да прилагат към исканията за издаване заповед за изпълнение договорите за кредит и всички свързани с него документи, включително и общите условия, за да прецени съдът има ли неравноправни клаузи. Няма възражения от кредитните институции и срещу удължаването на сроковете, в които длъжникът може да възрази срещу тези искания, ако не е открит на постоянния си адрес и е уведомен чрез залепване на съобщение на вратата на жилището. Да се позволи обаче на физически лица, на търговци и на други юридически лица с финансови възможности да увреждат безсрочно интереса на кредитора еврозаконодателството не допуска.
В крайна сметка на първо четене депутатите гласуваха единодушно разумния вариант, при който завишената защита на потребителите да не уврежда както интереса на кредиторите, така и този на огромното мнозинство добросъвестни длъжници. Председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов обобщи, че от представените по законопроекта две становища – на омбудсмана и на правосъдното министерство, е възприет по-балансираният и по-равнопоставен за страните в заповедното производство вариант, съгласуван с институции и съсловни организации. За Мая Манолова остава обичайният избор да приеме ли поредната лоша оценка за работата си или да продължи с виковете, че е отличничка.
