Срещу БНБ са заведени съдебни дела, свързани с претенции за обезщетение за забавено изплащане на влогове, за суми над гарантирания размер на влоговете или за оспорване на преводи от клиенти на "Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) . Става дума за сума на обща стойност около 61 млн. лeвa. Претенциите в рамките на тези съдебни дела към края на 2017 г. са в размер на 54 млн. лева
Това е посочено в отчета за дейността на Централната банка за 2018 г., който бе внесен на 30 април в Народното събрание от гуверньора Димитър Радев.
В раздела "Други потенциални задължения" БНБ уточнява , че към момента в България няма установена съдебна практика по подобни случаи, а са налице и редица открити въпроси, свързани с приложимия закон и процесуалния ред за разглеждането им. Както и че развитието на делата е на ранен етап, а повечето от тях са спрени до произнасянето на българските съдебни институции по преюдициални за разглеждането им въпроси.
Любопитна е информацията за съдебни дела срещу БНБ извън България. Става ясно, че срещу националната ни банка са заведени две съдебни дела пред федерален съд в щата Ню Йорк, свързани с претендирано обезщетение във връзка с действия на назначените през 2014 г. квестори на "Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) на обща стойност 400 млн. долара.
Отново се посочва , че делата са на ранен етап и все още не е разглеждан въпроса за юрисдикцията на федералния съд. "С оглед на това, както и на базата на текущата информация за тези дела ръководството на Банката приема, че не може да направи надеждна оценка за вероятния изход на съдебните производства и съответно не следва да бъдат начислени провизии за тези условни задължения", поясняват представители на БНБ.
В края на април Централната банка съобщи, че Оманският фонд, който притежаваше 30% от КТБ, се е отказал от искове за 80 млн. евро, свързани с фалита на банката. Информацията бе разпространена и от Министерството на финансите.
Държавният резервен фонд претендираше за обезщетение в размер на 80 милиона евро. Претенциите му се основаваха на твърдение, че България е нарушила стандартите за третиране на чуждестранни инвеститори, установени в Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между България и Султанат Оман, чрез действията на българското правителство, Българската народна банка и българския съд, свързани с поставянето под специален надзор на "КТБ" АД и отнемането на лиценза на "Корпоративна търговска банка“.
В съобщението на БНБ бе изрично уточнено, че този изход на делото изключва възможността същите искове да бъдат предявени наново пред международен трибунал.
