Днес в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски“" президентът Румен Радев ще участва в церемонията по отбелязване на 175-та годишнина от издаването на първото печатно периодично издание в България – "Любословие", и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение у нас.
"Любословие" е първото българско списание, издавано в периода между 1842 и 1846 година от Константин Фотинов в град Смирна (днес Измир, Турция). С него е поставено началото на българската журналистика и на българския периодичен печат.
През 1842 г. Фотинов отпечатва пробна книжка със заглавие "Любословие или периодическо списание разних ведении" на малък формат в обем от 32 страници. Две години по-късно той издава "Любословие" като месечно списание с променено заглавие, вече на голям формат, като всеки брои включва 16 печатни страници.
Още в пробната книжка, в статията "Предисловие любочитателям", както и в "Обявление" (1844, кн. 1), редакторът и издател Константин Фотинов очертава с приповдигнат тон задачите на списанието. Макар името "Любословие" да е превод на гръцката дума "филология", изданието си поставя по-обхватни задачи – да укрепи националното съзнание на българите и да повдигне самочувствието им чрез примери от тяхната собствена история.
По съдържание списанието "Любословие" е енциклопедично издание, от каквото тогава българите имат нужда. То включва статии, свързани с областите история, национална просвета, български език, правопис, география, естествени науки, земеделие, търговия, занаяти, медицина, хигиена, религия и морал, политическа информация, литературни произведения. В него се поместват и редица интересни илюстрации. Съдържанието на списанието отговаря на задачите, които си поставя неговият редактор – да повдигне духа, националното самочувствие, културата, да подпомогне поминъка и да подобри бита на българското население.
"Любословие" дава силно влияние върху образованието, особено на женското образование, за което се застъпва. То поставя и разглежда въпроса за литературния език, макар да застава на позициите на славянобългарската школа. Подпомага развитието на икономиката и културата. Фотинов притежава качества на отличен редактор. Той заимства от опита на някои чужди списания, помества множество преводни материали от гръцки, френски и руски език. Пише и много от оригиналните статии в списанието. За сътрудници привлича редица български книжовници, сред които е и Васил Априлов. Любословие" излиза при тежки условия. То минава през две цензури – на гръцката патриаршия и на турското правителство. Въпреки помощта на някои български търговци в Цариград, списанието не може да покрие разходите си и след книжка 24 е спряно.
Константин Георгиев Фотинов е възрожденски книжовник, просветител и преводач. Роден е в град Самоков около 1790 година. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив и в Кидония (Мала Азия)при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис. От 1828 г. става учител и се занимава усилено и с книжовна дейност. В същата година създава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско училище , в което за пръв път в българските земи въвежда Бел-Ланкастърската метода. Училищната програма включва български, гръцки и френски език.
Със своето разнообразно съдържание списание "Любословие" изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX в. Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала, като Гръцка граматика (1838 г.), Болгарский разговорник (1845 г.), превежда от гръцки Общое землеописание и други. С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX век.
