Чували сте да казват за много скрънзав човек, че „цепи стотинката“. Цепенето на стотинка дори има материален опит в Габрово, където тя е разделена тортообразно на четири парчета. Всяка от тези четвъртинки се нарича „бодка“.
Но най-новата статистика на БНБ няма как да не ви изненада. Сухите цифри на централната банка показват, че най-голям дял, почти една трета в общия брой на разменните монети в обращение имат монетите от 1 стотинка. В момента в обращение са над 715 милиона броя с този номинал.
Защо в държавата ни се търкалят толкова много стотинки?
Нейно Величество Стотинката отдавна е изгубила смисъла на платежно средство. При Тато 1 ст. струваха бонбоните "лукче" и „карамел „му“. Сега вече и лукчето е роб на инфлацията.
Приложенията на стотинката обаче се множат. Келнери „подпетват“ с нея маси, за да не се клатят. Автомонтьори си правят от тях шайби, защото са от мек метал и добре законтрят. Бабите знаят, че поставена във водата на ваза с лалета, удължава живота им.
Със стотинки може да се играе футбол на маса, а клекнали до дувара хора практикуват хазарт.
С подострен ръб на стотинка джебчийките разпарят чанти и якета, за да придобият съдържанието им.
Един лекуваше черни точки по кожата чрез натъркване със стотинка.
При голям зор – скасъно копче на дюкяна примерно, могат да удържат неудържимата панталонна гравитация.
Задължителен сватбен атрибут са. Увиват се в малки дантелени сакчета – заедно с жито и бонбонки „Детска радост“ и булката ги хвърля през рамо – предимно за радост на публиката от циганета.
Закъде е сурвачката без стотинка на върха – между вълната и пуканките?
Стотинката може да бъде материален носител и на граждански протест. Един "пленник" на топлофикация си беше платил изравнителната сметка с два чувала жълти монети.
Е, стотинката е и метафора. Ако някое момиче няма характерния за момичетата релеф, казват, че са й като стотинки под балатум.
И така: непаричната стойност на стотинката расте. Но все пак в обращение да са над 700 милиона от нея – не е ли невероятно?
Та това са по над 100 стотинки на човек, барабар с пеленачетата.
Решихме да попитаме БНБ, която ги сече, защо са толкова много. Оттам официално ни отговориха, че това количество се поддържало заради пенсионерите, които държали да получават дохода си до стотинка. А след това да отделят жълтите монети, великодушно оставяйки бакшиш на касиерката в пощата.
Като спомен от времената, когато едната стотинка беше нещо, а те – нещо ехе-е-ей – младо, здраво, стабилно, спокойно..
И пълно с надежди.
