Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Търговските войни, предприети от Тръмп са мощна спирачка за подема на световната икономика. Те са уникално предизвикателство за монетарната политика на централните банки. В тази ситуация ЕЦБ, поддържаща основна лихва от минус 0.4% е в почти пълна безизходица, докато ФЕД има възможност за маневри при основна лихва в диапазона 2.25-2.50 процента. Правителствата, особено на държавите с тежко дългово бреме, също нямат кой знае колко богат набор от фискални инструменти за противодействие.
Икономиките са поставени в нова, непозната и много непредвидима и опасна ситуация. Запазва се втвърдения тон между САЩ и Китай. Търговските обороти спадат. Производствените мощности се натоварват все по-слабо. Трудовата заетост и стабилността на заплащането са поставени под въпрос. Очаква се в най-скоро време да станем свидетели и на по-ниски корпоративни резултати.
Световното икономическо здраве е под въпрос. Глобалните структурни проблеми са огромни, а разрешаването им никак няма да е лесно и крие много неизвестни.
Неизвестните са много и поставят пазарните участници в несигурна среда, а тя възпира инвеститорите и дилърите от каквито и да е решения. Несигурността тежи на пазарите, на нарастването на търговските обороти и на корпоративните печалби. Ето защо индексите на световните борси отчетоха анемични движения през последната седмица. Цената на златото консолидира около 1330 долара за тройунция. Петролните пазари също притаиха дъх и цената на черното злато гравитира около 53 долара за барел вече втора седмица. Движението на котировките евро / долар също остана без посока през последната една седмица.
Единствено държавните облигационни емисии все още будят интерес. Инвеститорите продължават да ги купуват с една единствена цел – да си опазят парите. Книжата на централно и източно европейските страни все още интригуват инвеститорите. Особено атрактивни бяха 10 годишните облигации на Румъния и Гърция. До скоро подценявани те сега взимаха аванс и поскъпнаха с по 1.7 евро през последната една седмица. Тези на Полша и Унгария поскъпнаха с по 0.7 евро, а на Русия и Турция с по 0.5 и 0.2 долара.
Оценката на пазарите за възможността България редовно да обслужва държавния си дълг ( CDS – Credit Default Swap ) се влоши с 10 базисни точки през последните седмици. При равни други условия би трябвало доходността на евро-облигационните ни емисии да се повиши със същата стъпка, а цената им да се понижи. Фактът, че Министерството на финансите ни вече втора година не е емитирало нито една нова емисия книжа ги превръща във все по-дефицитна стока. Цените на дефицитните стоки се повишават. Ето защо и цените на родните държавни ценни книжа са все по-високи.
Най-дългосрочната ни евро-облигационна емисия – с падеж 2035 г., продължи да поскъпва. През изминалата седмица тя добави нови 0.35 евро към стойността си, а доходността й се понижи до немислимо ниското ниво от 1.65% на годишна база. Поскъпнаха и книжата ни с падежи 2028 и 2027 г., с по съответно 0.3 и 0.2 евро. Доходността им "копае" все по-надолу и вече е съответно 0.63% и 0.46% на годишна база. Най-краткосрочните ни книжа – с падежи през 2024 г., 2023 г. и 2022 г., също отбелязаха ръст на цените макар и по-скромен и доходността им загуби допълнителни 2 базисни точки и вече е съответно 0.10%, 0.02% и минус 0.15% на годишна база.
На вътрешния междубанков вторичен пазар на ДЦК доходността на емисията ни с падеж след 8 години се котира при 0.4% на годишна база, а тази с падеж след 6 години при 0.2 на сто. Точно 0.0% ще ви носят книжата с падеж след 4 години, а тези с остатъчен срок от 2 години минус 0.2 процента.
