Продължение на "Паралелния свят на фискалните пари"
Паралелната разплащателна система, която гръцкото правителство предложи през 2015-а, щеше да стимулира икономиката на еврозоната. За разлика от нея, планираните от италианския кабинет "мини-ДЦК" ще доведат до детронирането на еврото. Това е мнението на бившия финансов министър на Гърция – Янис Варуфакис, публикувано на 17 юни от агенция "Блумбърг", което предлагаме по-долу.
Странно е усещането да наблюдаваш как плана ти се развива в посока, противоположна на истинските ти намерения. Точно това чувствам откакто научих, че италианският кабинет планира вариант на фискални пари, който аз предложих да използваме в Гърция през 2015-а, възмущава се господин Варуфакис.
В развитите стопанства монетарните и данъчните власти не разполагат с необходимите инструменти за отговор на друг голям икономически спад или финансова криза продължава той. И, което е още по-лошо, светът не трябва повече да се тревожи от настъпателния Федерален резерв, задушаващ растежа, защото в момента има много по-голям проблем.
Моята идея беше да разработя цифрова система за разплащания, подплатена от данъчни постъпления, за да създам фискално пространство за онези държави от еврозоната, които имаха нужда от него, като Гърция и Италия. Италианският план, обаче, работи в противоположната посока – да използва паралелната разплащателна система, за да разцепи блока на еврото.
Моето предложение бе всеки номер на данъчен файл, принадлежащ на физическо лице или на фирма автоматично да получи сметка във финансовото министерство – Treasury Account (ТА) и идентификационен номер (PIN), чрез който да превежда средства от една ТА в друга или обратно в държавната хазна.
Един от начините за кредитиране на въпросните сметки във финансовото ведомство бе в тях да се вкарват парите от просрочените задължения. Данъкоплатците, на които държавата дължеше пари, можеха да изберат част или цялата дължима сума да бъде преведена незабавно в техните ТА, вместо да чакат с месеци за нормално плащане. По този начин множество просрочия биха могли да се анулират веднага и по този начин да се освободи ликвидност на стопанството.
Например, да предположим, че държавата трябва да плати 1 млн. евро на компания "А", която, от своя страна, дължи 30 хил. евро на служителите си и други 500 хил. евро на фирма "В". Да допуснем също, че служител от компания "В" дължи данъци за 10 хил. евро, а работодателят му има данъчни задължения към хазната в размер на 200 хил. евро. В този случай, ако държавата кредитира с 1 млн. евро сметката ТА на фирма "А" и тя плати на служителите и на компания "В" чрез системата, последната ще може да занули данъчните им просрочия. И по този начин закъснели плащания за най-малко 740 хил. евро ще бъдат елиминирани незабавно.
Индивиди или фирми също можеха да получават кредити, като ги купуват директно от държавата чрез електронната банкова мрежа. Правителството трябваше да ги направи привлекателни като предложи на купувачите значителни данъчни отстъпки (примерно кредит за едно евро, купен днес, ще покрие данъци за 1.1 евро след година). Или, в резюме, щеше да се появи нов пазар за публичен дълг без посредници, който да позволи на държавата да взема назаем малки, средни или големи парични суми от частния сектор в замяна на данъчни отстъпки.
Когато за първи път обсъдих идеята си, верните защитници на статуквото незабавно атакуваха законността на тази система с мотив, че тя нарушава пактовете за създаване на еврозоната като единствен легален емитент на платежни средства. Оказва се обаче, че има и изключения. Финансовото министерство на страна – членка на общността има право да емитира дългови инструменти и да ги приема вместо данъци. Освен това е напълно законно частните субекти да търгуват помежду си с всякакъв вид техни парични поощрения (като например натрупани мили за редовни пътници на авиокомпания). Линията на закона ще бъде прекрачена единствено ако правителството застави продавачите да приемат дигитални кредити като форма за разплащане – нещо, което аз никога не съм имал предвид.
Един бивш главен икономист на голяма европейска банка разпозна в моите предложения собствената си схема за паралелна валута, която Италия, Гърция и други икономики в беда от еврозоната биха могли да използват, за да плащат заплати и пенсии. Аз му отговорих, че паралелна валута не е желателна и е безсмислена, защото може да доведе до рязка девалвация на новата национална парична единица, с която ще плащат на хората, докато частният и публичният дълг ще останат деноминирани в евро. Това ще е рецепта за поредица от ускоряващи се фалити, водещи до неизбежно разбиване на еврозоната. Имаше и други критици, които твърдяха, че обявяването на каквато и да било паралелна система за разплащания ще предизвика бягство от банките и отлив на капитали и по този начин ще извади страната от блока на еврото. Това съображение съдържа важна истина: разплащателната система, която аз предложих, би намалила разходите за напускане на еврорегиона и би разчистила трънливия, но управляем преход към нова национална валута.
Действително, ако моята паралелна, деноминирана в евро система беше задействана през юни 2015-а, когато Европейската централна банка затвори гръцките кредитни институции и изнуди гражданите и правителството да приемат трети спасителен пакет от заеми, имаше два възможни изхода. Първият – транзакциите щяха да се прехвърлят масово от банковата система към нашата основана на ТА-сметки публична схема за разплащания и по този начин задлъжнялостта на ЕЦБ щеше да се редуцира значително. Вторият – само с едно натискане на копчето правителството би могло да конвертира новата деноминирана в евро разплащателна система в нова валута.
Дали подобен преход от евро към драхма можеше да се случи? Или пък системата можеше да даде отсрочка на тройката кредитори на Гърция (Европейската комисия, МВФ и ЕЦБ) да помислят два пъти преди да затворят гръцките банки? Отговорът зависеше от политиците от двете страни. В този смисъл паралелната система за разплащания е неутрална: тя може да се използва за стимулиране на еврозоната точно толкова ефективно колкото и за разцепването й.
В нашия случай идеята беше да се задържи жизнена Гърция в рамките на блока на еврото като се използва допълнителната мощ за спазаряване на по-изгодна сделка, предоставена от паралелната разплащателна схема. Тогава можеше да се постигне дълбоко преструктуриране на дълга, необходимо за съживяването на икономическия растеж и за гарантиране на дългосрочна фискална стабилност. Просто защото докато нашите кредитори виждаха, че разходите ни за преход от евро към драхма са по-ниски, а исканията за преоформяне на задълженията – разумни, те щяха да помислят два пъти преди да започнат да заплашват с Grexit. Обединените действия на ЕЦБ и на моето министерство щяха да позволят на паралелната система да стане нов стълб за еврото и по този начин да потушат евентуалната финансова паника. Защото, слагайки край на популярната асоциация на еврото с постоянна стагнация, паралелната система щеше да изиграе ролята на приятел на единната европейска валута.
Това ни отвежда в Италия. Има две технически различия между системата, разработена от мен, и планираните от Рим мини-ДЦК (или мини-BOTs). Първо, мини-BOTs ще бъдат отпечатани на хартия – нещо, на което твърдо се противопоставям, за да не се допусне сив пазар. Защото общият размер на дигиталните кредити щеше да се управлява от разпределени регистри (подобно на на технологията blockchain), за да се гарантира пълна прозрачност и да се предотврати инфлационно свръхпредлагане). Второ, мини-BOTs ще бъдат безлихвени и безсрочни, без бъдещи данъчни отстъпки.
Истинската разлика между италианската схема и моята обаче остава политическа. Паралелната система за разплащания, която разработих, бе предназначена да ползва реалността на по-ниските разходи за напускане на еврозоната, за да създаде ново фискално пространство и да помогне за цивилизоването на процесите в паричния съюз. Докато италианската система е първата крачка към разцепването му.
