Предпазливата политика на централните банки предизвика вълнение на пазарите за книжа с фиксиран доход. И разшири пространството на облигациите с отрицателна възвръщаемост до рекордните 12.5 трлн. щ. долара.
Масло в огъня наля Европейската централна банка със забележката, че e възможно да рестартира програмата за "количествени улеснения" или казано на прост език – да се върне към покупката на активи – преимуществено на дългови книжа. Търсенето им се стимулира от растящите опасения, че икономическият растеж е изчерпал потенциала си. Но и от залозите, че централните банки в Европа, САЩ и Азия ще трябва да предприемат по-разточителна парична политика, за да предотвратят нов стопански спад. Като десерт, засилващата се враждебност в отношенията между Пекин и Вашингтон върна апетита на инвеститорите към безопасни вложения и събори доходността на облигациите.
Експертите са почти единодушни в очакванията си, че Федералният резерв ще направи поне три лихвени понижения до края на годината и първото ще се случи още през юли. Председателят на ЕЦБ – Марио Драги, пък отбеляза на 18 юни, че при необходимост може да намали лихвите и да започне да купува активи, ако инфлацията продължи да се люлее значително под целевите 2% годишно. Коментарите му вкараха незабавно в пространството на негативната доходност книжа за нови 714 млрд. щ. долара , а пазарната оценка на облигациите с отрицателна възвръщаемост (смятани навремето за бълнуване) – достигна рекордните 12.5 трлн. щ. долара ( по сметките на агенция "Блумбърг"). Средната доходност на пазара на глобални дългови книжа в момента е 1.76% срещу 2.51% през ноември 2018-а.
Пазарни експерти пък прогнозират , че ако последните търговски маневри на Китай и на Щатите не прераснат в конструктивен диалог за деескалация на напрежението, ЕЦБ ще вкара новите си стимули още през третото тримесечие.
Солидни количества от европейски и японски правителствени облигации се търгуват с отрицателна възвръщаемост още от 2016-а. На 18 юни обаче доходността на френските и на шведските десетгодишни книжа слезе за първи път под нулата. А еквивалентния по срочност германски дълг падна до минус 0.29 процента.
Аксел Вебер – председател на швейцарската "Ю Би Ес" и на Института за международни финанси, предупреди, че годините на символични и дори на отрицателни лихви, са подхранили импулсите за живот на кредит. И от финансовата криза през 2008-а до наши дни светът е натрупал допълнителен дълг за нови 70 трлн. щ. долара, което се равнява на 25% от БВП, като държавният има почти 40% дял от увеличението. Така световното дългово бреме е скочило до впечатляващите 317% от глобалния БВП. И макар че отговорно използваният кредит играе важна и конструктивна роля в икономическото развитие, прекалено големите задължения са риск и за кредиторите и за длъжниците.
