Около 21 процента от младите българи на възраст 20-34 години нито учат, нито работят. Това показват данни на Евростат за трудовата активност на тази възрастова категория в Европейския съюз през 2018г.
Средният показател на младите хора /20-34 г./ в Еросъюза, които нито учат, нито работят, е 16,5 процента или приблизително 15 милиона жители, които де факто са били в активна трудова възраст през 2018 г. Според данни на НСИ младите българи на възраст 20-34 г. са около 1, 2 милиона, което означава, че приблизително 250 хиляди наши сънародници или почти всеки пети млад българин са били демотивирани както да учат и да се образоват, така и да работят през миналата година.
Според неотдавнашно проучване по темата – повече от половината от безработните сънародници на възраст 20-34 години, или 56 на сто, са били българи, а една трета са били роми. Голяма част от неработещите и неучащите са живеели най-вече по селата, често са били в областните градове и най-малко – в столицата.
Най-висока степен на демотивация е била регистрирана сред младите българи с ниско образование – 60 на сто от тях или близо две трети нито са учили, нито са работили. Около една трета от демотивираните българи са били със средно образование и едва 10 процента – с висше образование. Освен това мнозинството от тези неработещи млади българи или около 70 процента са нямали личен месечен доход. Около 13 процента са имали някакви доходи най-вече като са вземали пари от сивата икономика, а други – чрез ренти или доходи от чужбина.
Броят на неработещите българки в тази възрастова категория е значително по-висок от броя на мъжете, като съотношението е почти 2:1, тоест на две неработещи млади българки се е падал 1 неработещ българин на възраст 20-34 г.
Около 1 от 6 млади европейци или 16,5 процента от младите хора в Европейския съюз на възраст 20-34 г. не са били нито на работа, нито в сферата на образованието и обучението през миналата година, което съответства на приблизително 15 милиона млади хора, показват данните на Евростат. Най-висок е бил делът на младите хора които нито учат, нито работят в Италия – близо 30 процента или всеки трети млад италианец на тази възраст. На втора позиция по демотивираност са били младите хора в Гърция – 27 процента от тях не са се занимавали с нищо. На трета позиция е България – 21 процента демотивирани млади хора. На четвърта позиция са били младежите в Румъния и Словакия – по 20 на сто. На пета – младежите в Хърватия – 19 на сто. На другия полюс най-ниски стойности за лицата на възраст 20-34 години, които са били демотивирани да работят, са били регистрирани в Швеция – 8 на сто, Холандия – 8,5 на сто, Люксембург и Малта – по 10 на сто, Австрия и Дания – по 11 на сто.
Ситуацията с демотивираните млади хора в съседните ни страни дори е по-лоша отколкото в България – в Северна Македония 36 процента са били младите хора, които нито учат, нито работят. В Турция – 33 процента и в Сърбия – 24 процента. Като цяло най-демотивирани към трудова дейност и учене са били младите хора в Европа с ниско образование – 32 процента или почти всеки трети неработещ и неучещ млад европеец. Около 15 на сто от демотивираните за труд и учене европейци са били със средно образование и едва 9 на сто – с висше образование, показват данните на Евростат.
