През 2018 г. делът на композитния индекс "Икономика на светло" се увеличава с 4.55 пункта спрямо 2017 г. и достига 79.10%. Българската икономика изсветлява, а делът на сивия сектор намалява. Това заяви на пресконференция проф. Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал композитния индекс "Икономика на светло".
Композитният индекс "Икономика на светло" е създаден през 2009 г. с проект по ОП "Развитие на човешките ресурси", а Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) провежда това изследване със собствени средства. Индексът е иновация в методологията за проследяване и измерване на процесите на неформалната икономика, както у нас, така и на европейско равнище.
През последните години тенденцията показва един постоянен позитивен възходящ тренд в българската икономика, подчерта Петранов. По неговите думи в по-ранни периоди, между 2010-2013 г., общата насока също се запазва, с изключение на 2014-а, когато се наблюдаваше спад и разширяване на сивия сектор. "Тази година действително наблюдаваме едно изсветляване, което не е наблюдавано до сега", отбеляза експертът. Той допълни, че тези данни са предварителни и са на база "косвени индикатори", а окончателните ще излязат в периода септември – октомври 2019 г.
Със стабилните 3.07% намалява сивата икономика през 2017 г. и достига ниво от 25.22%, при 28.29% през 2016 г.
Основните фактори, предизвикващи тази възходяща тенденция, са външни и вътрешни според проф. Петранов. През 2018 г. съвместни проверки на НАП, ГИТ и полиция са довели до мотивирането на действия за намаляване на сивите практики в сферата на трудовите отношения, както и за изобличаване на фискални нарушения. "Година след началото на проверките на НАП сумата, налична в касите на дружествата, намаля с 5 милиарда лева и беше отчетено увеличение на данъка върху дивидентите с над 130 милиона лева", изтъкват от АИКБ.
Тази акция влезе в добра синергия с друга кампания: "Заплата в плик". Тя ефективно намалява риска от нелоялна конкуренция чрез укриване на част от работните заплати чрез нерегламентираното им плащане "в плик", като информира работниците и служителите за това какви загуби претърпяват, когато се съгласяват да не бъдат осигурявани на реалния им доход и вземат част от заплатата си в плик. "Хората ще знаят какво губят, ще бъдат мотивирани да не се съгласяват на заплати в плик, като мисля, че това е една много положителна мярка от страна на НАП", каза Петранов.
Повишава се и показателят ДДС, който показва косвено в каква степен държавата събира дължимото. Напредъкът през 2018-а, според експертите от АИКБ, би бил невъзможен без законодателните действия, предприети през предходната година, както и редица практики, извършени от различните министерства.
Все още делът на сивата икономика остава висок, според Петранов. "От една страна липсва квалифицирана работна ръка, факт, за който бизнесът сигнализира от вече 2-3 години“. Това измества пазара на труд в посока към служителите и по този начин работодателите трябва да се съобразяват с техните изисквания, които не винаги съвпадат с нормативните. От друга страна, все още има нереформирани ключови сектори в икономиката, като здравеопазване, енергетика, правосъдие и там, според експерта, предстоят трудни решения.
Рязкото административно покачване на минималната работна заплата (МРЗ) не кореспондира с увеличаването на производителността на труда, посочи още Петранов. "Това създава мотивация да се предприемат сиви практики, специално по отношение на възнаграждението на ниско квалифицирани работници и възнаграждението на млади хора без практика. Този проблем продължава да съществува и за момента не се вижда някакво решение".
АИКБ апелира към Европейската комисия да продължи да настоява за въвеждане на честен и прозрачен механизъм за определяне на МРЗ. "Към днешна дата трябва час по-скоро да се отмени административното определяне на МРЗ за страната и да се премине към нейното договаряне между национално представителните организации на социалните партньори с помощта на съответен механизъм, определящ границите, в които да се договаря МРЗ", посочват от асоциацията.
Според Васил Велев, председател на УС на АИКБ, най-големи рискове от сива икономика има в строителството, туризма, транспорта и в малките фирми, но според него не трябва да бъдем песимисти. "През 1993 г. брутният продукт на България на глава от населението е бил 3583 долара. При приемането на валутния борд през 1997-а става 3810 долара, а през 2017 г. – 8331 долара, или 2.3 пъти повече. И това благодарение на 350 000 предприемачи в България. За това трябва да се популяризират и хубавите примери", каза той.
Експертът прогнозира, че със сегашните темпове на изсветляване на икономиката в България може да се очаква до 4-5 години да достигнем средното ниво за ЕС. "Не бива да забравяме обаче, че ще продължи да се повишава", добави проф. Петранов.
Участие в пресконференцията взеха Васил Велев, председател на УС на АИКБ, проф. д-р Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал композитния индекс "Икономика на светло", д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и ръководител на проект "Ограничаване и превенция на неформалната икономика", и Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.
Довечера от 18.00 в зала "Средец" на "София хотел Балкан" ще се проведе и официалната церемония по връчването на наградите "Икономика на светло" за 2018 г.
