Кристин Лагард обича да е първа. Тя е първата дама – председател на голяма международна правна фирма – "Бейкър енд Макензи" от 1999-а до 2004-а. Като министър на икономиката, финансите и промишлеността на Франция от 2007-а до 2011-а Лагард е първият финансов министър на държава от Г-7 (бел. ред. – по онова време все още Г-8). На 16 ноември 2009-а влиятелното финансово издание "Файненшъл таймс" я отличава като най-добрия финансов министър на еврозоната. Когато на 28 юни 2011-а е избрана да наследи Доминик Строс-Кан като управляващ директор на Международния валутен фонд, тя става първата представителка на нежния пол на тази позиция. През 2014-а списание "Форбс" я нарежда на пето място сред най-влиятелните жени в света, а през 2018-а я класира трета.
Ако бъде избрана за председател на Европейската централна банка, каквато договореност постигнаха лидерите на страните членки на Европейския съюз след дълги пазарлъци, Лагард ще е първата дама в историята на институцията от Франкфурт, при това – без да е банкер от кариерата. А юридическото й образование, точно като на шефа на Федералния резерв Джеръм Пауъл, означава, че двете най-големи и влиятелни централни банки в света ще бъдат ръководени от бивши юристи.
Оттук нататък въпросът е дали ще е по-добре ЕЦБ да бъде управлявана от по-конвенционален паричен експерт, който да наследи Марио Драги в задаващите се трудни времена.
След четири години като финансов министър и осем – като управляващ директор на МВФ, госпожа Лагард се превърна в суперзвезда на международните финанси. Тя е отличен посредник и опитен преговарящ, успял да върне доверието в МВФ след стресовия период на гръцката дългова криза, когато международният кредитор заобиколи някои от собствените си правила и сблъска позициите си с акционери от развиващите се пазари. Последва най-голямата в историята спасителна програма – 57 млрд. щ. долара за Аржентина. Лагард внесе свеж полъх в МВФ по ред въпроси като правото на жените да заемат високи позиции. Единственото провинение в кариерата й беше присъдата на френския съд през декември 2016-а. Тогава съдиите я признаха за виновна за проявена небрежност във връзка с ролята й при изплащането на обезщетение на бизнесмена Бернар Тапи по времето, когато е била финансов министър на Франция, но не й наложиха наказание.
Още когато пое поста на управляващ директор на МВФ, скептиците се усъмниха дали юрист по образование, без икономическа квалификация може да свърши някаква работа. Но госпожа Лагард ги опроверга. В случая с ЕЦБ задачата й ще е далеч по-сложна. Просто защото тя няма опит в паричната политика, за разлика от колегата си Паул, който, макар и юрист, беше пет години в борда на управителите на Федералния резерв преди да оглави институцията.
Лагард ще може да разчита, както и в МВФ, на експертните умения на европейските централни банкери да свършат техническата работа. Длъжността на председател на ЕЦБ обаче е в същността си да определя монетарната стратегия. Това ще изисква от дамата да постига съгласие с другите членове на банковия управителен съвет, които имат различни виждания за паричната политика – от "ястребовите" нападки на германеца Йенс Вайдман (спряган до неотдавна за най-вероятния наследник на Драги) до по-умерения подход на сънародника й Франсоа Вилерой де Гало (също сред водещите претенденти за лидер на ЕЦБ). Очевидно Лагард, подобно на Драги, ще трябва да води битки с Вайдман за неконвенционалния подход на институцията в подкрепа на икономиката на еврозоната. При това в момент на спад на активността в промишления сектор заради търговското напрежение със САЩ. Да не говорим, че "сандъчето с парични инструменти" на ЕЦБ е наполовина, ако не и напълно празно, както биха казали песимистите. Пък и Драги подготвя нов кръг от парични стимули – от програмата за покупка на активи до по-нататъшни понижения на лихвите. Все неща, които мнозина смятат за неработещи в условията на упорито ниската инфлация.
Все пак, госпожа Лагард е добре приета в Германия като надежден партньор, по-малко склонен за щедри разходи от другите френски политици. Франция и другите южни държави от еврозоната пък ще са истински доволни, ако тя бъде избрана за наследник на Драги, просто защото тя по-скоро ще продължи политиката му. Подобно на италианеца и Лагард ще настоява за по-тясно обединение в къщата на еврозоната, за действащ банков съюз с обща схема за застраховане на депозитите или за някакъв вид бюджет като буфер в периоди на стопански спад. Това са все точки на съпротива от страна на Берлин и Амстердам, но пък дамата може да е по-убедителна от предшественика си.
По време на финансовата криза един от стожерите на френската банкова система бил запитан за ролята на госпожа Лагард. Тогава той отговорил: "Тя е юрист. Тя обяснява. Тя съветва. Но тя не взема решения". За силно централизираната френска политическа система, където президентът решава, това вероятно е вярно. Оттогава насам обаче госпожа Лагард изгради собствен авторитет на миротворец и на строител на съюзи. И го наложи убедително на света. Ако успее да постигне същото и в ЕЦБ, липсата на опит в паричната политика може и да не се окаже особен проблем.
