"Българския енергиен холдинг" обжалва глобата в размер на 77 млн. евро, наложена му от Европейската комисия заради установен държавен монопол при достъпа до газовата инфраструктура на страната. Това става ясно от решение на правителството, което е одобрило действията на БЕХ и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз".
В позицията на министрите се казва, че ако българският холдинг плати глобата, това ще се отрази на изграждането на "стратегически за българската държава инфраструктурни проекти", включително изграждането на интерконектора с Гърция, отклонението на "Турски поток" и газовия хъб "Балкан".
Както "Банкеръ" писа още в края на миналата година, до глобата от Брюксел се стигна, защото в периода 2010-2015-а "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" са блокирали достъпа до мрежата на частни конкуренти в нарушение на антитръстовите правила на Европейския съюз.
Еврокомисията констатира също така, че БЕХ и неговите дъщерни фирми са злоупотребили с господстващото си положение, блокирайки достъпа до вътрешната газопреносна мрежа, единственото газохранилище у нас и единствения тръбопровод за внос на синьо гориво. Без да имат достъп до тази основна инфраструктура, за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на нашия пазар за доставки на газ на едро. Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на "Булгаргаз", показа проверката на Европейската комисия, датираща от 2013 година. По това време жалба в ЕК внесе "Овергаз Инк" на Сашо Дончев. Тя не успя да осигури транзит за собствени доставки, след като "Булгаргаз" спря да й продава гориво.
Очакванията сега са, че искането за отмяна на глобата ще забави плащането ѝ с няколко години. Този ход обаче е доста рискован, тъй като при негативна развръзка съдът на ЕС може да разпореди на България да плати пълния размер на санкцията, който е 316.8 млн. евро. Ще припомним, че глобата бе редуцирана до 77 млн. евро след продължителни преговори между Европейската комисия и българските власти.
Друг любопитен момент е, че санкцията на Брюксел "отваря широко вратата" за потенциална вълна от съдебни искове срещу България. В решението на Еврокомисията изрично бе посочено, че "всяко лице или дружество, пострадало от антиконкурентното поведение, описано в това дело, може да предяви иск за обезщетение за вреди пред съдилищата в страните от Евросъюза". Съответно решението на комисарите може да бъде представено като доказателство за "незаконно поведение" от страна на холдинга и дружествата, влизащи в него.
Този риск фигурира и в решение на Народното събрание от 2017 г., където е записано, че "признаване на нарушението и приемане на отговорност и финансова санкция за него би довело до сериозни финансови и репутационни последици за българската енергетика, като би дало възможност на трети лица незабавно да предявят претенции за вреди от признатото нарушение срещу групата БЕХ и държавата".
