Въпреки усилията на екс финансовия министър Симеон Дянков за обединяване на банковия и финансовия надзор, това лелеяно събитие не се случи. Двата надзора – в Българска народна банка и Комисията за финансов надзир останаха самостоятелни институции. Което значи, че не могат да се месят в работата един на друг.
КФН обаче прави пореден опит да иззема функции на Централната банка. Преди дни Комисията предупреди, че на електронна страница на дружество с наименование Alternativa Finance BG е публикувана информация, че „дружеството предоставя услуги и извършва дейности по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти“. Посочено е също така, че тези услуги и дейности се извършват въз основа на издаден лиценз.
Във връзка с публикуваната информация на посочената електронна страница Комисията за финансов надзор информира инвеститорите, че „дружеството с наименование Alternativa Finance BG, както и със сходно на това наименование, няма право да предоставя инвестиционни услуги и да извършва инвестиционни дейности по чл. 6 от ЗПФИ“.
Но това вече го е имало – КФН преди около половин година предупреди за същото.
Защо при възцарилото се мъртвило в дейността на Комисията някаква фирма боде постоянно очите й?
Защото през тази странна фирма всъщност се атакува друга (както КФН пише – „дружество със сходно наименование“), а тя е „Алтернатива файненшъл“.
Веднага трябва да се уточни, че „опасното“ за инвеститорите дружество „Алтернатива Файненшъл“ е абсолютно легален, регистриран и лицензиран играч. Всеки може да види това на страницата на БНБ в списъка с лицензираните финансови къщи.
„Алтернатива файненшъл“ има лицензи за небанкова финансова институция от БНБ с номер 27228 от 10.05.2017 г. (№168 по ред), както и от Министерството на финансите с номер 6592 от 13.12.2018 г. Вторият лиценз, издаден от Министерство на финансите, дава право на дружеството да взема клиентски средства и да търгува с инвестиционно злато и други благородни метали. В компанията работят над 250 души в 5 държави. През целия период на своята дейност – над 8 години, дружеството се е стремяло да предлага инвестиционни варианти „по поръчка“ за всеки отделен клиент. То оправдава своето име, търсейки винаги спецификата, а не конфекцията при инвестиционния избор. Компанията е издържала всички проверки от лицензиращите органи, няма актове, нито наказателни постановления, както за компанията, така и за физическите лица, които я управляват и работят в нея.
На второ място, с това си писание КФН нарушава основни процедури, вменени й за изпълнение от закона за самата нея. „Алтернатива“ не е проверявана, не са писани актове, не са влизали в сила наказателни постановления. По каква логика тогава топ надзорници заключават, че ако имаш „Алтернатива“ в името си си нарушител? Конкуренцията ли им го нашепва, приятелските кръгове ли около ръководителите й с отдавна пробит имидж или политици, които я използват за маша за вмешателство в техни си сфери на влияние?
„Аlternativa Financial“ е работодател №1 за миналата година. Това показват данните от форума на един от най-големите сайтове за намиране на работа у нас – bgrabotodatel.com.
Когато става дума за успеха на тази компания, не може да се подмине и фактът, че неин управител е съветникът към Президентството на Република България – икономистът Румен Гълъбинов.
„Гордеем се с този факт“, коментира Гълъбинов. „Съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи има няколко компетентни държавни органа, които осъществяват регулациите на лицензионните дружества. Комисията за финансов надзор осъществява надзора над пенсионните фондове и над целия небанков финансов сектор. Другото важно регулаторно дружество е Българска народна банка, която регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на доставчиците на платежни услуги и на издателите на електрони пари в страната. Също така, все по-често много небанкови дружества търсят подкрепата от регулатора БНБ като едно алтернативно и по-добро решение за техния бизнес, обясни той.
Румен Гълъбинов е бащата на българския застрахователен надзор – през 2002 г. става първият председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на новоучредената Комисия по финансов надзор (КФН).
Според наблюдатели атаката на КФН може индиректно да има и по-голяма цел – през Румен Гълъбинов – към президента и неговата кадрова политика.
Дали е така?
