Обхватът на мерките срещу изпирането на пари беше значително разширен, след като народните представители приеха на първо четене промени в съществуващия закон. "За" законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) гласуваха 78 народни представители, други 32 се въздържаха.
Промените м действащия закон, който беше приет през март 2018 г. се наложиха, тъй като Европейският парламент одобри Директива (ЕС) 2018/843 от 30 май 2018 г.. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849. Заради новите изисквания в директивата се наложи те да бъдат въведени и в българското законодателство.
Към мотивите в доклада на вътрешната парламентарна комисия за промените се посочва, че липсата на национални правни норми, които въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/843, би довело до непълно съответствие на българското законодателство със законодателството на Европейския съюз в тази област. Това ще доведе до намаляване на възможностите за превенция и за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма и ще се отрази негативно на процеса по присъединяване към Валутния механизъм !! (ERM !!) и Банковия съюз, се посочва в мотивите.
Според законопроекта, в чл. 4 от действащия ЗМИП ще бъдат включени нови категории задължени лица. Това са лицата, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката и на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 EUR или тяхната равностойност в друга валута.
Наред с тях се включват и лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални и признати валути без златно покритие, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги.
Друга промяна забранява разкриване или поддържане на анонимни банкови сметки, сейфове или банкови сейфове на фиктивно име. Предвижда се въвеждане на по-ниски прагове за прилагане на мерките за комплексна проверка от издателите на електронни пари и техните представители.
Законопроектът предвижда създаването на нов чл. 36а, отнасящ се до съставянето на списък с длъжностите, заемани от видни политически личности и уведомяване на Европейската комисия за него. Предвидено е държавните и местни органи, както и институциите и ведомствата, в които се заемат такива длъжности, да предоставят информация на дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС за включване в списък и предоставянето му на еврокомисията.
Законопроектът въвежда изискването на Директивата да бъде формулирано изрично задължение за действителните собственици – физически лица да предоставят цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията им по вписване на действителните собственици.
Заради изискването на същата директива на ЕС за създаване на по-широки възможности за международен обмен на информация, се предвиждат и промени в Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за кредитните институции. Въвежда се изискване в Закона за регистър БУЛСТАТ за осигуряване на оперативна съвместимост на регистрите, съдържащи данни за действителните собственици на юридическите лица и други правни образования.
По предложение на народния представител Дилян Димитров от ГЕРБ срокът за получаване на предложения между двете четения бе удължен. Срокът за получаване и обработването им е до 16 септември, решиха депутатите.
От БСП се възпротивиха срещу текста относно разширяването на кръга от лица, които трябва да докладват пред ДАНС за сделки. Не е желателно счетоводителите да бъдат превръщани в доносници, е позицията на БСП. Поводът за опасенията на опозицията е предвидената промяна, с която и счетоводителите попадат сред кръга от лица, които са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване на търговски или професионални отношения при извършване на операция или сключване на сделка.














