Тази година България започва изграждането на нова модерна научно-изследователска лаборатория на Антарктида, на съществуваща там българска полярна база. Това съобщи проф. Христо Пимпирев, директор на Националния център за полярни изследвания по време на най-голямата международна среща, ежегодното съвещание, на Съвета на мениджърите на Национални антарктически програми (COMNAP).
"Вече приключи архитектурният конкурс. Ние се гордеем с това, което имаме нашата полярна база и нашата арктическа програма, защото това е лицето на страната пред целия свят. Там всеки, който дойде казва: Идвам в България, затова ние действително трябва да покажем най-хубавото. Това е целта на арктическата ни програма, с нашите учени, с привличането на млади хора, които горят, за да работят за тази кауза, защото на Антарктида трябва да се посветиш", съобщи проф. Пимпирев.
В началото на годината български учени обявиха, че са открили останки от фосили на пет нови растения на Антарктида, които са на 90 млн. години. Те са с възраст около 90 млн, год., което е началото на кредната епоха, когато на сега заледения континент са расли субтропични гори и са господствали динозаврите. Те са мигрирали от Патагония до Антарктическия полуостров по временен островен мост, който тогава е съществувал на мястото на пролива на Дрейк. По този мост от Антарктида, някои от растителните видове, появили се за пръв път там, са достигнали до Южна Америка. В края на мезозойската ера Антарктида е бил един зелен континент, пълен с живот. Изследванията на българските геолози и чуждестранните им колеги спомагат за решаване на глобални научни проблеми като връзката на най-южният континент с Патагония и миграцията на растителните и животински видове в края на мезозойската ера, когато е най-топлия период в цялата фанерозойска история на Земята.
