Всички ни убеждават, че трябва да увеличим максимално приема на протеин. Но наистина ли това е полезно за организма ни?
Представете си, че една сутрин се събуждате като инфлуенсър, обсебен от идеята да „максимизира“ протеина – интернет знаменитост, чиято цел е да оптимизира здравето и външния си вид, като увеличава приема на протеин.
Денят ви може да започне с протеинова електролитна вода, последвана от тренировка с тежести. За закуска ще изядете няколко яйца с тиква и авокадо, за да „максимизирате“ и полезните мазнини, и бета-каротина. Или ще опростите нещата и ще хапнете половин килограм пържено смляно говеждо.
На обяд може да има огромна порция сурова риба тон, голяма сочна пържола или японски пържен ориз с темпе, рекламиран от вашата веган коучинг компания. По някое време ще изпиете протеинов шейк – идеален момент да рекламирате собствената си марка протеин на прах.
Вечерята отново може да е месо. Или пилешка кесадия, разделена на няколко „протеинови секции“. А ако решите окончателно да захвърлите и последните остатъци от нормалността, можете да се нахвърлите върху сурови животински органи – точно като фитнес инфлуенсъра Liver King, който твърди, че следва „прародителския начин на живот“ на нашите палеолитни предци.
Дори да не сте част от онлайн вселената на протеина, няма как да не сте забелязали завладяването на супермаркетите от това хранително вещество. Протеинови барове и шейкове, добавки и прахове – протеинът е навсякъде. Вече има и протеинова вода, а дори любимата ви сметана може да се окаже рекламирана с „изключително високо съдържание на протеин“.
Корите за пица, Cup Noodles, дори коктейлите – вижте например Espresso Proteini – сякаш нищо не може да избяга от обсега на Big Protein, многомилиардната индустрия, която процъфтява поне от 2020 г. насам.
Протеинът се превърна в поредния показател, който трябва да оптимизираме в безкрайния си стремеж към „най-добрата версия“ на самите себе си.
Това, което нискомаслените храни бяха през 80-те и 90-те години, а нисковъглехидратните диети – през 2000-те, днес е високопротеиновото хранене.
Но максималния протеин е нещо повече от интернет мода. Той е повече и от поредния опит на хранителната индустрия да извлече печалба от все по-капризна и икономически притисната публика.
Той е част от много по-дълбок проблем в съвременната култура на хранене: нутриционизма – идеята, че една храна не е нищо повече от сбора на отделните хранителни вещества, които съдържа.
Този редукционистки начин на мислене превръща протеиноманията в част от явление, което бихме могли да наречем „Великото разопаковане“. То раздробява тялото и съзнанието ни на отделни компоненти, които могат да бъдат измервани, заменяни и оптимизирани – подобно на начина, по който авиокомпаниите отделят таксата за чекиран багаж от базовата цена на билета.
При „Великото разопаковане“ стигаме до логическия край на култура, която възприема огромния брой възможности за избор като един от най-големите дарове на капитализма. Независимо дали поръчвате храна за вкъщи или избирате здравно застраховане, логиката е една и съща: ще бъдете най-щастливи, ако можете да избирате измежду множество опции и сами да сглобите рецептата за своето щастие.
В областта на храненето това мислене е убедило хората, че здравословната диета се състои от отделни хранителни вещества, които могат да бъдат извлечени от естествените си източници, химически преработени и приемани в „оптимални“ количества.
Хранителната наука например направи възможно естествените антиоксиданти в една ябълка да бъдат изолирани и превърнати в безброй продукти, „вдъхновени от ябълката“.
Проблемът е, че полученият продукт може да се окаже не толкова хранителен, колкото самата ябълка. А може и да е толкова пристрастяващ, че да не успеете да спрете след 47 пакетчета – при това с общо съдържание на захар, достигащо 7000 процента от препоръчителния дневен прием.
Тези недостатъци остават скрити зад маркетинга и рекламата.
Така потребителите са принудени да правят онова, което конспиративният теоретик от 90-те Милтън Уилям Купър наричаше „собствено проучване“ – да ровят из интернет в търсене на улики коя добавка или „суперхрана“ е подходяща за тях.
Геймифицираната логика, превърнала ни в нация от Индиана Джоунсовци на хранителната наука, движи и стремежа ни към самооптимизация. Непрекъснато трябва да се убеждаваме, че преживяваме нещо върхово, а не нещо оскъдно и нездравословно.
„Хей, не се самоубиваш бавно, като се храниш единствено със замразена пица – получаваш 32 грама протеин!“
В крайна сметка онова, което „разопаковаме“ заедно с покупките си, е и представата ни за самите нас.
Започваме да се възприемаме не като цялостни личности, а като съвкупност от взаимозаменяеми части, които могат да бъдат настройвани и подобрявани до безкрайност.
Но независимо колко време, пари или протеин на прах влагаме, човешката природа гарантира едно: съвършенството винаги ще остане недостижимо.
Четете още: Експериментално съединение помага за изгарянето на мазнини без загуба на мускулна маса
