Вълната от подкрепа на единствения кандидат за поста главен прокурор Иван Гешев донесе и препоръки от полицията. От името на Столичната дирекция на вътрешните работи началникът й Георги Хаджиев уверява, че сътрудничеството с прокуратурата е "ползотворно" и изразява "положителната си позиция" за Иван Гешев с оценката, че заместникът на Сотир Цацаров "притежава необходимите професионални и нравствени качества за изпълнение на длъжността главен прокурор".
Почти по същото време прокурорите от Пловдив излязоха с второ становище в подкрепа на Гешев, в което посочват изрично че е в отговор на отрицателното становище на пловдивската адвокатура. Така кръгът на трудови колективи, които искат бившия спецпрокурор за свой следващ шеф се "разширява" в рамките на правоприлагащите и силови структури. Изключението с подкрепата от УНСС не го броим, защото отделни преподаватели вече възроптаха, пък и "здравите" сили в ръководството му са публична тайна.
На пръв поглед полицейското рамо подлива вода на кандидата, чиято неприязън към разделението на властите и "десните екстремисти" ескалира подозренията за полицейщина в мисленето и задкулисни зависимости. Остава и воените да го подкрепят, че съвсем да избухне паника. Има си обаче и по-прости обяснения, при това общовалидни и особено актуални в годините на прехода.
От една страна подкрепата за следващия шеф е гаранцията за приемственост и бъдеща недосегаемост – Гешев обяви, че няма какво да разбутва, а само ще "награжда". От друга страна във всеки полицай и прокурор е жива носталгията по "силните" времена и практики, в които правозащитният уклон превива гръб пред обвинителния. Като например в соцлагера или по времето на топ полицая Никола Гешев. Специално за полицията този проблем е особено болезнен, тъй като служителите й се блъскат вече три десетилетия в стена от битова и корупционна безнаказаност без да взимат парите и да ползват привилегиите на магистратите. Питайте който и да е служител на МВР и ще ви каже, че свестните кадри винаги напускат, защото от схеми и зависимости просто не може да се работи.
Затова Гешев ползва обичайния екзистенциален рефрен за цената на криминалния преход, която не можело да бъде плaщaнa "caмo и eдинcтвeнo oт oбиĸнoвeнитe бългapcĸи гpaждaни и дaнъĸoплaтци“. И напомня, че "paбoтoдaтeл нa мaгиcтpaтитe ca бългapcĸитe гpaждaни и ниe cмe длъжни дa дaдeм пpoдyĸтa, ĸoйтo тe oчaĸвaт oт нac". Колкото до пояснението, че "този пpoдyĸт ce нapичa cпpaвeдливocт" (не правосъдие), а липcaтa ѝ "нямa ĸaĸ дa бъдe oбяcнeнa или oпpaвдaнa c нищo, oщe пo-мaлĸo c бyĸвaтa нa зaĸoнa“, колцина в МВР и прокуратурата ще се притеснят от подобна колизия?! Или пък няма да се съгласят с наложилата се вече теза, че наказателният процес е прекалено формален, за да гарантира наказание за престъпниците?!
Всъщност Гешев не казва нищо ново в концепцията си – така, както Цацаров преди него не каза нищо ново в своята, като и двете са явни компилации от традиционни служебни текстове. Но пък и както Цацаров излъчваше енергична решителност при изслушването си пред Висшия съдебен съвет, така и Гешев е на предна линия пред камерите след полицейско-прокурорските акции. Приказките за нуждата от нoвa нaĸaзaтeлнa пoлитиĸa, декриминализиране на по-леките деяния и на провокацията към подкуп, сделките с обвиняеми срещу намаляване на наказанията не са отвчера. Последното е дори обичайна практика за ГД БОП и спецпрокуратарута, като явни участници в организирана престъпна дейност се привличат единствено като свидетели срещу останалите, които не "пропяват".
Така че нито Гешев, нито прокурорите, следователите и полицаите са виновни, че им се ще да окошарват ефективно огромния крими контингент на прехода. Само че отново няма да стане, защото заявените за пореден път добри желания, намерения, очакванията и концепции бледнеят пред жестоката действителност. Предизборната деятелност на прокуратура и полиция повишава сезонно консумацията на надежди, но не сочи воля за оправяне сметката на прехода.
