Основната задача на Международния валутен фонд и на Световната банка е да съдейства за засилване на икономическата стабилност и на развитието в развиващите се икономики , където корупцията е сериозен проблем. И двете институции имат антикорупционни програми, но е крайно наложително те да започнат да прилагат по-ефективни и по-твърди планове. Това е мнението на Франк Вогъл – съосновател и вицепрезидент на "Прозрачност без граници".
Борбата с корупцията не е била в дневния ред на конференцията в Бретън Удс преди 75 години, когато са основани двете организации "посестрими". В наши дни обаче тя трябва да бъде извадена на преден план и да се постави в центъра на дейността им.
Моментът за свеж подход е особено подходящ, смята Вогъл, защото ръководството поемат нови лидери. Дейвид Малпас оглави Световната банка през април. А МВФ очаква новия си шеф през септември след като управляващият я директор Кристин Лагард подаде оставка, за да поеме кормилото на Европейската централна банка.
Количеството на нелегалните финансови потоци се превръща във все по-голяма заплаха за глобалната финансова стабилност. В миналото МВФ се бе насочил основно към осигуряването на техническа помощ за централните банки. Днес обаче организацията трябва да използва влиянието си и да притиска националните трезори да са по-енергични в прилагането на кодексите, договорени от ФАТФ (Financial Action Task Force) – групата, определяща световните стандарти за нормативите за пране на пари и финансиране на терористи. МВФ трябва също да изисква прозрачност за собствениците на милиони секретни компании, регистрирани в офшорни финансови центрове – от островите в Ламанша до Карибските данъчни убежища.
Възстановяването след конфликтни ситуации винаги е било приоритет за Световната банка, но то трябва да бъде много по-ефективно. Например, специалният генерален инспектор на САЩ за преустройството на Афганистан бе критикуван публично от банковата администрация за многостранните програми на доверителните фондове в страната, от които бяха платени над 10 млрд. щ. долара, но без адекватен контрол върху разходите.
Друго леговище на корупция, което и МВФ, и Световната банка трябва да ликвидират, се намира в секторите за добива на полезни изкопаеми и суровини. Там кражбите на приходи от концесионни такси, от комисионни за лицензи и от печалби от добива на петрол, газ и минерали, осъществени от държавните лидери на богатите на залежи стопанства, водят до екстремна мизерия и до макроикономически кризи. Без твърдо решение и без по-ефикасен набор от инструменти банката няма да успее да изпълни една от собствените си цели – да изкорени абсолютната бедност до 2030-а.
И двете организации имат задълбочено познание за публичните договори и за широко разпространеното им нарушаване от множество държави членки. От края на 70-е години на миналия век Световната банка осъществява съфинансиращи операции с търговски кредитори и освен това участва в много партньорски инициативи с частния сектор чрез филиала си – Международната финансова корпорация. Сега тя трябва да използва тези връзки, за да направи развитието на инфраструктурата и на държавните доставки по-прозрачни и по – отговорни.
Нееднократно банкови проекти не са успявали да постигнат заложените параметри, а програми на МВФ са се проваляли заради слабостта на независимото им правно изпълнение. Фондът осъзна това при работата си в Украйна, където си партнираше с гражданското общество, за да тласне напред юридическите реформи. И двете институции трябва да извлекат поука от този пример и да проведат подобни реформи в страните членки.
Преди около 25 години МВФ и Световната банка твърдяха, че преследването на корупцията е "прекалено политически оцветено". В съвременния свят на редовните годишни съвещания лидерите на Г-20 ги окуражават непрекъснато да се заемат именно с предизвикателствата, свързани с овладяването им. Прекрасно звучащата реторика обаче никога не е последвана от задоволителни действия.
Седемдесет и петата годишнина на конференцията в Бретън Удс е точното време двете световни сестрински организации да осъзнаят, че нямат друг избор освен да изпълняват делегираните им мисии да гарантират устойчивостта на световната финансова система и за подобряването на условията на живот на човечеството, отбелязва в заключение господин Вогъл.
