Депозитите на домакинствата и фирмите ще нарастват годишно с около 7- 8% до 2021 година. Това става ясно от тримесечното издание "Икономически преглед", изготвено от Българската народна банка (БНБ).
"Тази динамика ще се определя от запазването на висока норма на спестяване в икономиката, в условията на повишена несигурност, произтичаща от външната среда, от благоприятни условия на пазара на труда и продължаващо увеличение на доходите, както и от липсата на достатъчно сигурна алтернатива на спестяванията под формата на банкови депозити", обясняват от Централната банка. Нарастващият приток на привлечени средства и високата ликвидност в банковата система ще допринасят за запазване на лихвените проценти по депозитите на достигнатите ниски равнища, става ясно от предложения анализ.
Очакванията на БНБ са лихвените проценти по кредитите също да се запазят ниски през прогнозния период и от втората половина на 2020 г. слабо да се повишават.
"Ниските нива на лихвените проценти ще продължат да стимулират търсенето на кредити от страна на фирмите и домакинствата. През периода очакваме кредитите за неправителствения сектор да нарастват с темпове близо до 7.0%, като благоприятстващ тази динамика фактор, освен ниските лихвени проценти по кредитите, ще бъде продължаващото нарастване на вътрешното търсене", пишат още експертите на БНБ. Същевременно фактор, който се очаква да влияе ограничаващо върху кредитния растеж през 2019 г. и 2020 г., е продължаващото изплащане от страна на правителството на кредити, отпуснати по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (Програмата за енергийна ефективност) и значителното свиване на обема на нови кредити по нея.
Според оценките съществуват рискове за реализиране на по-висок растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система от прогнозираното. Това би могло да бъде, например по-високо от очакваното нарастване на доходите от труд, в съчетание с по-силна несигурност, произтичаща от външната среда. Същевременно рисковете пред растежа на кредита за неправителствения сектор се оценяват от БНБ като балансирани.
"Несигурност по отношение на прогнозата за кредита отчитаме по линия на потенциални продажби на кредитни портфейли и отписването на необслужвани кредити от страна на банките, както и по линия на повишаването на антицикличния капиталов буфер и съответно влиянието му върху общата кредитна активност в страната", разясняват банкерите.
Ръст на икономиката
Централната банка прогнозира темпът на нарастване на реалния БВП на България през тази година да възлезе на 3.7 на сто. Същевременно за периода 2020-2021 г. БНБ очаква икономически ръст от съответно 3.6% и 3.4 процента.
Според анализа тазгодишният ръст ще отразява свиването на отрицателния принос на нетния износ, докато положителният принос на вътрешното търсене за растежа на реалния БВП ще отслабне спрямо 2018 г. поради по-ниския растеж на частното потребление.
"За периода 2020-2021 г. очакваме растежът на реалния БВП да се забави плавно спрямо 2019 г. и да достигне 3.4% през последната година на прогнозния хоризонт. Това ще се определя от свиването на положителния принос на всички основни компоненти на вътрешното търсене за растежа на реалния БВП и от по-слабия растеж на износа спрямо 2019 г.", съобщава още БНБ.
Основни фактори за забавянето на частното потребление ще са по-слабото нарастване на разполагаемия доход на домакинствата в реално изражение в сравнение с 2019 г. и запазването на висока норма на спестяване.
"Допусканото завършване на инфраструктурни проекти, финансирани от националния бюджет, се предвижда да доведе до отслабване на инвестиционната активност в края на прогнозния период. В същото време този ефект ще бъде частично компенсиран от по-голямото усвояване на средства от европейските фондове в последната фаза на текущия цикъл на финансиране от ЕС, а също и от очакваното плавно повишаване на частните инвестиции предвид дългосрочната тенденция към намаляване на работната сила и увеличаване на разходите за труд. Очакваното по-слабо нарастване на разходите за възнаграждения на персонала и здравеопазване ще допринесат за прогнозираното забавяне на растежа на правителственото потребление през 2020-2021 г.", предвижда БНБ.
Инфлация
Годишната инфлация, чиято динамика до голяма степен се влияе от международните цени на петрола и храните в евро, се очаква да се ускори слабо в края на 2019 г. и да възлиза на 2.6 на сто. Банкерите прогнозират, че след това тя ще се забави и ще остане на нива близо до 2% до края на прогнозния хоризонт. Спрямо прогнозата, публикувана в последния за 2018-а брой на "Икономически преглед", очакванията за общата инфлация през 2019 г. остават без промяна, докато за 2020 г. прогнозата е ревизирана надолу, а за 2021 г. – в посока по-висока инфлация. Ревизиите отчитат най-вече промените в допусканията за динамиката на международните цени на основни стокови групи, както и влиянието на вътрешни за България фактори.
Очакванията за външното търсене на български стоки и услуги през 2019 г. са за забавяне на растежа му спрямо 2018 година.
"Това ще отразява продължаващото отслабване на растежа на световната търговия, повишената несигурност, свързана с международните външнотърговски конфликти и Брекзит, неблагоприятната икономическа ситуация в Турция, очакваното забавяне на икономическата активност в Румъния и в някои страни от еврозоната. С изчерпването на негативния принос на Турция прогнозираме растежът на външното търсене за български стоки и услуги да се ускори през 2020–2021 г.", разясняват от БНБ.
