На днешния ден през 1886 г. Александър Батенберг е принуден да абдикира от българския престол.
Александър I Български (на немски: Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg) е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.
Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от Първото Велико Народна събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война, а той е роднина и с руското императорско семейство. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението на страната. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 г. България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. "Режим на пълномощията".
По време на неговото управление се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия и Княжество България през 1885 година.
Веднага след това, недоволна от следваната от княза политика, Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава с яхтата "Александър I" в град Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа.
Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършва контрапреврат и го връща в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито германския канцлер Ото фон Бисмарк , князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена.
През 1890 г. майор Коста Паница предлага на Александър Батенберг и да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу султан Абдул Хамид II и княз Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.
Въпреки това отношение към него, Александър заявява желанието си да бъде погребан в България.
Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в Мавзолея на княз Александър I, в центъра на столицата, на бул. "Васил Левски". Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау.
През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщатския театър Йохана Лойзингер (18 април 1865 – 20 юли 1951 г.). Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря: Крум-Асен, граф Хартенау (1890 – 1965 г.) и Вера-Цветана (1893 – 1935 г.)
Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което последният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.
