Българските превозвачи очакват огромно свиване на приходите си след приемането на пакета “Мобилност” в сегашния му вид. Ефектите от одобрения от Европейския парламнет вариант законодателството за международните превози ще донесе пропуснати приходи от 509 млн. евро годишно, показват данни от проучване, представено в четвъртък в Министерството на транспорта. Най-големи разходи ще има за гориво 155 млн. евро и за осигуряване на почивката на шофьорите в хотел, а не в кабината – 109 млн. евро
Анализът показва също така, че около 12 700 компании от България предоставят сухопътен международен транспорт. 75 на сто от тях са с до 5 камиона, т.е. малки фирми. Заетите в сектора са 42 500 с около 1 750 евро средна заплата. Общо 25 800 са българските камиони, които са оперирали в Европа през 2018 г. и тяхната средна възраст е 3 години, за разлика от тези в Европа, които са средно на 11 години, посочиха анализаторите. Средната възраст на тежкотоварния автопарк общо за страната е 6 години, а около 1.5 млрд. евро са направените инвестиции. Общо 6 на сто от БВП и 2.8 млрд. евро е пазарният дял от сектора за международен автомобилен транспорт.
Йордан Арабаджиев от Съюза на международните превозвачи поясни, че 850 милиона евро са очакваните загуби и за другите източноевропейски държави. Около 40 млн. евро ще бъдат административните разходи през 2023 г. за оформяне на различните процедури и унифициране на процеса за българските превозвачи.
В края на септември Европейският парламент даде "зелена светлина" за начало на преговорите с Еврокомисията и Европейския съвет по приемането на новите разпоредби. Водещите текстове от новите правила за превозите в Европейския съюз бяха приети още през април. Според новите разпоредби шофьорите трябва да почиват извън кабината на камиона, да се връщат на всеки четири седмици в страната, където е регистрирана фирмата, а размерът на командировъчните да бъде според държавата, в която са изпратени.
Българският транспортен бранш се противопостави на текстовете, като получи подкрепа от Полша, Унгария, Литва, Латвия и Румъния. Шестте държави поддържат позицията, че задължението за връщане на празните камиони ще е незаконна протекционистка мярка, която засяга сериозно компаниите от техните държави, води до загуба на работни места, по-голяма икономическа емиграция и противоречи на правото на ЕС. Българските представители са едни от най-гласовитите противници на пакета “Макрон”.
Разговорите между представителите на Европарламента, Европейската комисия и Европейския съвет следва да започнат след утвърждаването на еврокомисар по транспорта.
