В началото на юли 2019 г. депутатите приеха на първо четене Закона за публичните предприятия, внесен от правителството. Той въвежда стандарти за добро корпоративно управление, както и задължения за оповестяване и прозрачност на дейността и органите им за управление. Тогава „за“ законопроекта гласуваха 66 народни представители, нямаше „против“, а се „въздържаха“ 34 депутати. Целта бе да се създаде хармонизирана правна рамка, в която ще работят публичните предприятия.
В края на юли, между четенията на проекта, депутати от “Атака” внесоха изненадващо предложение – новият закон за публичните предприятия, с който трябва да се подобри управлението на държавните дружества да не важи за банки. Мотивите на вносителите бяха, че има "търговски дружества с мажоритарно държавно участие, които подлежат на регулация на БНБ, КФН и други и попадането им в обхвата на закона би довело до дисбаланси и наличието на двойна и тройна отчетност, което би затруднило дейността им". Изтъкна се и, че новите правила може да "влязат в дисбаланс" с някои от специфичните правила за финансовия сектор.
Стана ясно, че ако се приеме този текст, то той ще извади от обхвата на новите по-строги правила в публичния сектор единствено Българската банка за развитие (ББР) и нейните дъщерни дружества. Неин принципал е министърът на икономиката Емил Караниколов, а настоящ главен изпълнителен директор – Стоян Мавродиев.
Предложението срещна съпротивата на Министерството на финансите – основен двигател по закона, тъй като той е част от поетите от България ангажименти по пътя към влизането ѝ във валутния механизъм ERM II. Според становището на ведомството на Владислав Горанов такова третиране говори за селективен подход спрямо банката, което противоречи с основната цел на закона и създава предпоставки за отпадането и на други публични предприятия.Финансовото министерство поиска и мнението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с чиято подкрепа беше изготвен законопроектът и чиито насоки са в основата му. Оттам също се произнесоха против изключението за насърчителната банка.
Така или иначе, на 26 септември т.г., при гласуване на второ четене, държавната банка изпадна от новия Закон за публичните предприятия въпреки съпротивата на финансовия министър. Изключението в Закона за публичните предприятия е за всички кредитни институции, но реално засегна само ББР, тъй като тя е единствената държавна банка. (Според приетите разпоредби публични предприятия са търговските дружества с над 50% държавно/общинско участие в капитала или в които държавата/общината по друг начин упражнява доминиращо влияние. В списъка са също дъщерните дружества на търговските фирми, ако чрез тях държавата/общината контролира повече от 50% от дяловете/акциите с право на глас или по друг начин упражнява доминиращо влияние. Изискванията не се прилагат за дружествата, които осъществяват дейност като кредитни институции, и за техните дъщерни дружества.)
Тогава плъзна и слухът за възможна приватизация на Българската банка за развитие. След като през 2003 г. беше продадена и Банка ДСК – последната държавна банка, ББР остана единствената с държавна собственост в страната. От тогава, през годините, много експерти се изказваха скептично от нуждата от нея. Все пак, банката е създадена като "насърчителна", тоест идеята е чрез държавно финансиране през банката (собственост на Република България) да се подпомага малкия и средния бизнес в България. По замисъл, за да се минимизират пазарните изкривявания, които могат да се породят от подобно държавно финансиране, банката трябва да отпуска кредит само в сектори, които са „недофинансирани“, защото частните банки виждат твърде голям риск.
Въпреки добрите намерения обаче такъв тип финансови институции рискуват да се превърнат в инструмент за източване на публичен ресурс. Все пак, като се замислим, ако частните банки не желаят да кредитират даден бизнес, за това обикновено си има причина. От друга страна, дори и да не обърнем внимание на това, бихме могли да стигнем до извода, че ако държавата финансира прекомерно рискови и губещи бизнеси тя ще забави тяхното изчистване от пазара и смяната им с по-конкурентоспособни и рентабилни фирми. По този начин се налива икономически ресурс в предприятия, които не могат да го усвоят ефективно и съответно на потребителите ще се предлага по-некачествен продукт. Надали това е целта на държавното финансиране.
След банковата криза през 1996-1997 г. ролята и нуждата от ББР е голяма. Тогава частните банки, затънали в решаване на проблемите си, трудно успяват да кредитират. След създаването си Насърчителната банка започва да функционира като ретранслатор на кредитни линии от международни институции. Днес обаче тази роля не изглежда толкова голяма, предвид това, че в голяма степен частните банки вече сами успешно сключват договори с Европейския фонд за стратегически инвестиции, ЕИФ и др. Така че, след като държавата все по-малко ползва ББР като насърчителна банка, следва да заключим, че тя може и да я продаде.
"Банкеръ" потърси мнението на ББР за това, готви ли се приватизация на финансовата институция, а оттам, Елица Иванова – служител в трезора подчерта, че ББР не е частна институция и от банката няма как да коментират този въпрос. Свързахме се и с Министерството на икономиката, под която шапка е ББР, а те от своя страна отговориха, че нямат информация за такива планове.
Към днешна дата институциите мълчат. Вероятно времето ще покаже, но при добре структуриран търг е възможно и да се привлече голям интерес. Засега обаче такова решение не изглежда вероятно, а и едва ли ще е лесно предвид кредитния портфейл на банката.
