Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Обикновено големите изненади за състоянието на фундаменталните фактори на световната икономика раздвижват сериозно пазарите, но такива отдавна вече не присъстват в излизащите актуални икономически данни. Последните макроикономически индикатори сочат забавяне на ръста на световната икономика, но с по-бавни от очакваното темпове. Излизащите обаче напоследък корпоративни финансови резултати дават много обнадеждаващи сигнали.
През последният един месец се наблюдаваше умерен баланс между добрите и лошите новини за геополитическата обстановка като цяло, където също не се случиха сериозни сътресения. Последните събития в Сирия дават да се разбере, че са много добре режисирани и предварително съгласувани с Великите сили, т.е. международната обстановка е под контрол.
Съвсем очаквано ЕЦБ запази лихвите без промяна. Това се случи на последното, ръководено от Марио Драги заседание, на което той преповтори, че икономическите рискове за Европа е значителни. Следващото заседание вече ще се ръководи от новия председател Кристин Лагард, встъпваща в длъжност от 1 ноември, като очакванията са за пълна приемственост. Отново никаква интрига.
Нищо интересно не се случи и покрай търговското напрежение между САЩ и Китай през последната една седмици. Липсваха каквито и да е пикантни новини и от другите краища на света.
Така в приятна и тиха есенна летаргична обстановка пазарите отчитаха слаби ценови колебания през последния топъл и слънчев месец. Най-коментираният световен борсов индекс Down Jones Industrial Average е на нивото отпреди месец, като през последните две седмици практически не отчете каквито и да е движения и продължи леко да се колебае около 26 900 пункта. Цената на златото също "дреме" на нивото от около 1500 долара за тройунция вече цял месец. Цената на щатските 10-годишни облигационни държавни емисии също се е укротила, а доходността им безметежно гравитира около 1.67% на годишна база.
Разнопосочно, но лишено от напрежение, е поведението на инвеститорите спрямо книжата на страните от Централна и Източна Европа. Тези на Полша поевтиняха, а на Румъния – поскъпнаха с точно 70 евроцента за последният един месец. В същото време унгарските ДЦК продължават да се търгуват на нивата отпреди месец.
При българските еврооблигационни емисии с падежи 2028 и 2027 г. също се забелязва укротяване на страстите. През последните три седмици няма съществено движение при цените им, след като в продължение на десет месеца тя постоянно растеше. Дали това не е затишие пред нов подем нагоре или пък ще видим обръщане на посоката, остава да видим. В момента те се договарят при доходност от съответно 0.01% и минус 0.01% на годишна база. Цената на най-дългосрочната ни евро облигация – с падеж 2035 г., продължи да расте, а доходността й да намалява и вече е 0.9% на годишна база. Останалите ни емисии с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г. се котират при съответно минус 0.12%, минус 0.16% и минус 0.31% годишно.
Министерството на финансите отчита преизпълнение на приходната над разходната част на бюджета с 1.3 млрд. лева към края на септември. До края на годината обаче ще бъдат разходвани 1.9 млрд. лева в повече от постъпленията, в резултат на което ще се отчете дефицит от 600 млн. лева за тази година, или 1.37 на сто. Тук влизат, както разходваните над 2.2 млрд. лева за новите самолети, така и набраните 1 млрд. лева от реализация на нови емисии от държавни ценни книжа.
Водената разумна и балансирана бюджетна политика е една от причините за липсата на нови емисии ДЦК, с които обичайно се финансират дефицити. В същото време банковата ни система е свръхликвидна. Тази свръхликвидност тежи на доходността на българскте книжа. Ето защо сме свидетели на постоянно понижаване на доходността на държавните ни облигации, търгувани на вторичния междубанков пазар. Книжата с остатъчна срочност от шест и по-малко години се търгуват с отрицателна доходност. Като тези с падеж след една година "носят" минус 0.40% на годишна база, а четиригодишните – минус 0.20 процента.
