Само преди часове в Регионалния етнографски музей – Пловдив се състоя интересен урок. Той бе изнесен от учителката Нина Караиванова от пловдивското основно училище „Екзарх Антим I“, победителка в първия конкурс за провеждане на учебен час в музей.
Урокът бе по „Околен свят" като освен ученици от втори клас на него присъстваха заместник-министърът на културата Амелия Гешева и на заместник-министърът на образованието Таня Михайлова. Първата му част бе посветена на историята на пловдивския Етнографски музей – втори по големина в България, с над 40 000 културни артефакти, изложени в 12 стаи на площ от 570 кв. м., под слънчевата светлина, влизаща през общо 130 прозореца. Таванът на всяка стая е украсен с уникална дърворезба.
Идеята за създаването на музея е от 1891-а, но едва 25 години по-късно тласък за осъществяването й дава журналистът, учител и издател – Стою Шишков. Сегашната сграда, в която се помещава, е най-представителната къща на възрожденски Пловдив – къщата на търговеца Аргир Куюмджиоглу, построена през 1847 година. Разказват, че, колкото и да бил богат, Аргир взел пари за нея от брат си – Иван Куюмджиоглу, известен строител. През 1930 г. къщата била купена от търговеца на тютюн Антонио Коларо, който имал намерението да я разруши и на нейно място да издигне тютюнев склад. От общината обаче не му разрешили и през 1938-а откупили къщата.
Благодарение на общинското решение днес, 81 години по-късно, учениците от „Екзарх Антим I“ слушаха и гледаха учителката си, която им разказваше за Иван Мърквичка и за картината му „Пазар в Пловдив” (1888 г.) – едно от първите произведения, отразяващи всекидневния градски живот след Освобождението, окачено на една от стените в музея.
След въвеждащата част учителката Караиванова даде възможност на учениците да подредят пъзел, тематично свързан с Пловдив и историята му. След това децата излязоха в градината, където ги очакваше така наречената „занаятчийска част от урока“ – няколко майстори – пекар, тъкач и грънчар, които нагледно показаха на децата какво са правили техните прабаби и прадядовци. След това всяко дете имаше възможност да влезе в обувките на майсторите.
Специално за banker.bg Светлана Василева – музейният педагог от Етнографския културен институт – разказа, че традиционно такива часове за ученици траят максимум по час и половина, но за възрастните, пожелали да участват в така наречените „работилници“, се предвижда и по-дълга програма от 3-4 часа. През това време се изчаква да се изпекат хлябовете, а майсторите пекари пеят песни и разказват за народни обичаи.
За чужденците, например, най-любопитни са работилниците за боядисване на великденски яйца. Разбира се, и децата имат интерес към тези занимания, като на тях им се показва и прочутата „Велинградска технология“.
За да достигнат до учениците, от Етнографския музей не разчитат само на подробната информация на електронната си страница, но и са представили образователните си програми пред Регионалния училищен инспекторат – Пловдив.
По думите на главния уредник на музея Лора Христозова културният институт развива образователни програми вече повече от десет години, но за първа година е назначен и музеен педагог. В същото време Етнографският музей разчита само на приходите от билети и засега не е кандидатствал по специални програми на Министерството на културата.
