На днешния ден можем да си спомним за видният български архитект Наум Торбов, проектирал сградата на Централните хали в столицата София.
Централните софийски хали, или както накратко ги наричат софиянци "Халите", са важен търговски комплекс, с историческо и културно значение за града. Средище за търговия и общуване, разположено в центъра на София, на ъгъла на бул. "Мария Луиза" и пресечката му с ул. "Екзарх Йосиф". Халите са едни от най-старите търговски комплекси. Сградата е един от архитектурните ориентири на София от началото на миналия век. Тя е и знак за европейското влияние и професионалните умения за завърналите се от странство млади българи. И за опитите им за изграждане на новата столица на България според модерните за времето архитектурни стилове, но и за вплитането им в българската архитектурна традиция. Изграждането на Халите е поредният строителен бисер на утвърждаващия се тогава български архитектурен стил, в началото на ХХ век, известен като "неовизантика".
Строителството започва през 1909 година по проект на архитекта Наум Торбов. Халите отварят врати през 1911 година и се превръщат във важен търговски обект в центъра на града, като запазва тези традиции и до днес. И за съвременния софиянец Халите продължават да са един от най-атрактивните търговски центрове на града. А и сградата е забележителна както отвън, така и отвътре. Чудесна е идеята в сутерена на Халите да бъдат запазени и и показани археологически останки на паметници на културата, от римския период на София. Разбира се и възловото място, на което се намира търговския комплекс, е причина за интереса и многото посетители – софиянци и гости на града.
Никак не е случайно решението на изграждането на "Халите" на това място. Това е едно от най-оживените места на София. Тук се пресичат главните транспортни артерии на града – бул. "Мария Луиза", бул. "Дондуков", ул. "Екзарх Йосиф", ул. "Пиротска"…
Затворени са през 1988 година за реконструкция и обновление и са открити отново на 30 май през 2000 година. Реставрацията и реконструкцията на халите е направена по проект на арх. К. Антонов, арх. Хр. Ганчев и арх. А. Кантарджиева. Седемдесет и пет процента от Халите са придобити от израелската компания "Аштром". Днес в Халите работят 1000 служители като търговските помещения са разположени на три етажа.
В множеството магазини може да се намерят стоки от бита, хранителни продукти, бижута и какво ли още не. На партерния етаж има декоративен фонтан. Има и сладкарница, която е заобиколена с красиви запазени архитектурни орнаменти. Вторият етаж на сградата е разположен на една тераса, която обикаля цялата вътрешна зала. От нея пък може да се разгледа целия първи етаж.
Централните софийски хали са част и от обществения живот на София. Разходката из многото и разнообразни магазини може да се съчетае и със среща с приятели. Широката гама от заведения, където човек може да отседне за отмора – само за кафе или да хапне нещо.
Централните софийски хали са първия съвременен покрит пазар в България. А заради великолепната си архитектурна конструкция през 1955 г. сградата е обявена за паметник на културата от национално значение.
Наум Торбов е роден в голямото високопланинско влашко село Гопеш, на 28 км от Битоля, тогава в Османската империя, а днес в Северна Македония. През XIX и XX век голямата част от жителите на Гопеш се изселва в в различни части на днешна България, в Битоля и Скопие, в Румъния и отвъд океана в САЩ, Канада и Австралия. Броят на преселилите се в София след средата на XIX век гопешани според някои източници е около 50 семейства, които формират основата на местната арумънска колония. В България гопешани се заселват и в Плевен, Мездра, Фердинанд, Радомир, Орхание и на други места.
Наум Торбов е първи братовчед с бащата на проф. Цеко Торбов. Проф. Цеко Николчов Торбов е български правист, философ и университетски преподавател, най-известен с преводите си на Имануел Кант, направени с неговата съпруга Валентина Топузова, той е смятан за най-значимия в България последовател на Имануел Кант в областта на философията на правото.
Семейството на Наум Торбов емигрира в България и се установява в град Оряхово – разположен в живописна хълмиста местност на десния бряг на река Дунав и важно пристанище. Наум е изпратен да следва архитектура в Румъния в Букурещкия институт за изящни изкуства. След завършването си през 1904 година Торбов се завръща в България и започва работа в София в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. В 1906 година е назначен за началник отделение "Архитектура" към Столична община, а от 1908 година започва частна архитектурна практика. Член е на Българското инженерно-архитуктурно дружество.
Наум Торбов е привърженик на национално-романтичното течение в архитектурата. Автор е на над 100 обществени, промишени и жилищни сгради в София, Оряхово, Силистра, Ботевград, Дупница, Мездра. Сред най-известните му сгради са:
- Хотел "Континентал",
- Хотел "Париж",
- Къща на Хентови на улица "Княз Борис I" №135 в София (1906 г.),
- Софийска градска художествена галерия (бившето казино – 1908 г.),
- Къща на Станишеви, по-късно Главно мюфтийство, на улица "Братя Миладинови" №27 в София (1909 г.),
- Дюлгерско здание на булевард "Христо Ботев" №71 в София (1910 г.),
- Доходното здание на Димитър Костов на улица "Алабин" №36 в София (1914 г.),
- Румънски институт на улица "Екзарх Йосиф" в София (1933 г.).
