На днешния ден "Прадо" (Museo del Prado) – известният музей и художествена галерия в Мадрид, столицата на Испания, става на 200 години. През това време той се разраства и успява да си извоюва реномето на един от най-големите и значими музеи на изобразителното изкуство в света. Той е част от т.нар. "златен триъгълник на изкуството", към който принадлежат още музеите "Рейна София" и "Тисен – Борнемиса".
Музеят "Прадо" официално е открит на 19 ноември 1819 г. като кралски музей на живописта с колекция от едва 311 картини. През същия период е издаден и първият каталог на музея.
Първият му директор, маркиз де Санта Крус, полага големи усилия за пренасянето на нови творби, като тези от дворците в Аранхуес и Гранха. Вторият каталог от 1821 г. вече съдържа описанието на 512 творби.
В излезлия през 1873 г. каталог, музеят за първи път е назован Музей "Прадо" – име, което носи и до наши дни.
Днес "Прадо" притежава десет пъти повече картини, отколкото при основаването си. Това не бива да ни изненадва – в началото на XIX в., голяма част от многобройните картини, останали в кралските дворци, в сбирките на Ескориал, в други музеи и манастири, постъпват в "Прадо". Различни частни лица също допринасят с даренията си за попълване на експозицията.
Сградата на музея е построена по времето на крал Карлос III от любимият му архитект Хуан де Вилянуева (автор и на намиращата се наблизо Ботаническа градина, както и на Кметството). Ливадите, които тогава пустеели на това място, дали и името на музея (на испански "prado" означава "ливада").
Планът на сградата е създаден от известния архитект Хуан Вилануева още през 1785 г., който започва строежа, неколкократно променя части от зданието, но умира през 1811 година и не успява да я довърши.
През 1814 г., е възложено на архитекта Антонио Лопес-Аугадо да реставрира и дострои започналата да се руши сграда.
Сградата на музея "Прадо" представлява един от най-ярките образци на испанския класицизъм и заема важно място в историята на испанската архитектура от този период.
Силно издължена в план, тя включва тържествена централна част с мощна колонада, завършваща със скулптурна атика, две галерии и странични триетажни павилиони. Ясните членения на отделните части, широкото използване на колони в центъра и галериите, както и богатството на детайлите придават на постройката спокоен и величествен вид. Тя се оказва действително много подходяща за музей на живописта – масивна, издържа на резки колебания на температурата и поддържането на необходимата влажност в нея не представлява трудност и днес.
Вътрешната архитектура също е съобразена с предназначението – разнообразните по план интериори подпомагат доброто акцентиране както на основните периоди, така и на значимите шедьоври.
Разположението на сградата позволява дострояването на допълнителни помещения откъм парковата фасада без да се наруши лицевата му страна, планирана още от арх. Вилануева.
Историческото и обществено-политическото развитие на Испания безспорно се отразява, както на облика на най-големите испански колекции, така и на принципа на тяхното създаване. Не прави изключение и музеят "Прадо". Неговата история е още по-показателна поради това, че колекцията му до голяма степен е създадена благодарение на меценатството на испанските монарси. Техните колекции почти изцяло съставят експозицията на "Прадо".
Началото на бъдещата колекция на "Прадо" е поставено от Карл I (1516-1556 г.), който от 1519 г. е император на Свещената Римска империя под името Карл V. Той осъзнава ролята на меценатството за възвеличаване на неговото войнствено и изпълнено с много завоевания и загуби царуване. При походите му из Западна Европа, той не пропуска и да купува големи колекции, има запазени инвентарни списъци на закупени от него платна.
Подобно на други големи европейски музеи, като "Лувъра" в Париж и "Уфици" във Флоренция, Прадо дължи своя произход на колекционерското хоби на управляващите династии през вековете. Той отразява личните вкусове на испанските крале и тяхната мрежа от съюзи и политически вражди, така че се превръща в колекция ненадмината по специални художници и стилове. Много от творбите в музея са създадени по желание и поръчка на някои от испонските крале любители на изкуството.
Школите на живописта в Испания, Фландрия и Италия (особено Венеция) имат водеща роля в "Прадо".
През всичките години на своето съществуване колекцията на "Прадо" се разраства с покупки и подаръци от други владетели и посланици.
По време на Гражданската война, музеят "Прадо" е закрит и картините са евакуирани в Швейцария. На 7 юли 1939 година пинакотеката е отново отворена за посещения, но колекцията е напълно възстановена чак в началото на Втората световна война, когато преместените платна са върнати в Испания.
