България и Република Корея трябва да активизират двустранните си контакти и сътрудничество в областта на земеделието и храните. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов по време на среща с Джънг Джингю, извънреден и пълномощен посланик на Република Корея. Необходимо е това да стане чрез разширяване на преките бизнес контакти между фирми от областта на селското стопанство. Още повече, че в традиционно доброто българо-корейско сътрудничество съществуват неизползвани в пълна степен възможности и потенциал за неговото по-нататъшно успешно развитие.
По време на срещата са обсъдени процедурите за изпълнение изискванията за внос на български селскостопански и хранителни стоки в Република Корея. Доц. Иванов е подчертал, че с цел увеличаване обема и разширяване обхвата на внасяните български стоки, е важно възможно най-скоро започналите процедури да приключат. Страната ни очаква становище от компетентните корейски власти за внос на кашкавал, сирене, сурово-сушено продукти, птиче месо, фураж и други. Според заместник-министъра и български продукти като мед, кисело мляко, розово и лавандулово масло също биха могли да бъдат представени на корейския пазар.
Посланик Джингю е отбелязал, че българските хранителни продукти са разпознаваеми за корейските потребители с характерния си вкус и високо качество. Той е посочил, че следващата година е възможно се организират семинари и работни групи с експерти от двете страни в областта на селскостопанската наука.
А трябва да се използва и факта, че през 2020 г. се отбелязват 30 години от установяването на дипломатически отношения между Република България и Република Корея.
Припомняме, че през септември премиерът Борисов проведе в Сеул срещи на най-високо ниво с президента на Република Корея Мун Дже-ин и с премиера Ли Нак-йон. Корейският му колега пък беше в София през октомври 2017 година. Размяната на визити на премиерско равнище в рамките само на две години е показателно за общото желание на двете страни за по-активно сътрудничество.
България отдава голямо значение на развитието на отношенията си с Република Корея, която е наш приоритетен партньор в Азия, който се нарежда на 12-то място в света по обем на икономиката. От взаимен интерес е задълбочаването на търговско-икономическите връзки и привличането на инвестиции.
Високите технологии, иновациите и развойната дейност са сред акцентите, по които се обсъждат възможности за задълбочаване на сътрудничеството. Други сфери с потенциал за развитие са туризмът, транспортът и инфраструктурата, информационните и комуникационните технологии, образованието и отбраната. Обменя се опит и по редица други теми, като енергетиката, с оглед на позицията на Република Корея на един от големите вносители на втечнен природен газ в света, както и екологията и опазването на околната среда, към които и двете страни се отнасят с голямо внимание.
Основна цел на България е отношенията й с Република Корея да преминат в по-напреднала фаза на установяване на стратегическо партньорство, което ще съответства и на стратегическото партньорство между Европейския съюз и Република Корея. Това е единствената държава в Азия, с която ЕС има сключени споразумения за партньорство и сътрудничество, за свободна търговия и за сътрудничество в управлението на бедствия и кризи (от 21 ноември вече има такова и със Сингапур). Европейският съюз е трети по обем търговски партньор на Република Корея и втори по големина пазар за стоки от тази страна след Китай, както е и най-големият чуждестранен инвеститор в Република Корея.
През миналата година стокообменът между България и Република Корея е на стойност 298.3 млн. щ., отбелязвайки 53.6% увеличение спрямо 2017 г., в т.ч. 117.5 млн. щ. д. износ от България (ръст от близо 76.2%) и 180.8 млн. щ.д. внос от Корея (повишение с 41.8%).
През първите шест месеца на тази година двустранната търговия между България и Корея е на стойност 119.7 млн. щ.д., отчитайки намаление от 16.1% спрямо същия период на 2018-а. По-малко е и износът и вносът.
Водещите стоки по износа за първите шест месеца на 2019 г. са: ламарини, листове и ленти от мед (5.5 млн. щ.д.); царевица (4.5 млн. щ.д.); човешка кръв; животинска кръв; табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни (1.97 млн. щ.д.); крафтхартии и крафткартони (1.9 млн. щ.д.); интегрални схеми и електронни микрокомплекти (1.6 млн. щ.д.) и други. Във вноса за същия период преобладават: полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (15.2 млн. щ.д.); части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (12.7 млн. щ.д.); приемателни телевизионни апарати (4.2 млн. щ.д.); акрилови полимери в първични форми (4.2 млн. щ.д.); необработено олово (4 млн. щ.д.); електрически акумулатори (3.9 млн. щ.д.) и други.
Съществуват възможности за разширяване на износа ни на продукти като: зърнени храни, олио, лозаро-винарски продукти, козметични/фармацевтични продукти и други. Българските вина са непознати в Република Корея, поради което е необходимо рекламиране за налагане на пазара.
