Мораториумът върху продажбата на земеделски земи на чужденци ще отпадне от януари 2020 г. след като бъде променен Закона за земеделските земи. Законопроектът с новите текстове е публикуван в портала за обществени консултации на Министерския съвет. От мотивите на вносителите става ясно, че промяната се налага от заведената процедура в ЕС заради противоречие на българското законодателство с текстове на Договора за функциониране на общността.
В предложения законопроект изрично се посочва, че чужди държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи. Политическите партии и организации, движения и коалиции с политически цели също не могат да имат ниви.
Както е известно Забраната за продажба на земеделски земи на чужденци бе наложена през 2014 г. Мотивите за недоволството тогава бяха, че в България може да се изкупят масово земеделски парцели от чужденци, след което те да се заселят и да променят етническия състав на българската държава. Тогава, след месеци масови протести, парламентът взе решение да наложи мораториум върху продажбата.
Решението за забрана на продажбата на ниви на чужденци бе взето от парламента на 22 октомври 2013 г. До него се стигна, след като от БСП, Атака и ГЕРБ гласуваха заедно, само ДПС единодушно гласува против решението. След като по темата се развихри скандал, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов смени позицията си и обяви, че по време на гласуването партията му е била подвластна на "общата лудост". Три месеца по-късно – през януари 2014 г. Конституционният съд обяви, че решението на парламента да удължи мораториума върху продажбата на земя за чужденци и след 2014 г. е противоконституционно.
По същото време депутатите решиха българска земеделска земя да могат да купуват само граждани на други страни, които са пребивавали минимум 5 години в страната ни.
През 2017 г. Министерството на земеделието направи нов опит да предложи за публично обсъждане промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които предвиждаха тази т.нар. уседналост да отпадне. Причината е, че тя нарушава Договора за функционирането на Европейския съюз, който дава свобода на гражданите на съюза да се установяват, в която и да е друга държава-членка, да създават предприятия, да прехвърлят капитали.
Заради ограничението в българския закон Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България. Страната ни е заплашена да плати еднократна санкция в размер на 839 000 евро и за всеки ден бездействие по 660 евро от структурните фондове, с които се подпомагат земеделските производители.
