Националният съвет по тристранно сътрудничество не постигна единодушна подкрепа за увеличаване на минималната заплата. Това съобщи вицепремиерът Марияна Николова, която е и председател на съвета.
Очаквано синдикатите са подкрепили увеличението на минималната работна заплата от 560 лв. на 610 лв. от 1 януари. Тези мерки бяха заложени в Закона за държавния бюджет за 2020 г., който миналата седмица бе окончателно приет от Народното събрание.
"Нашите очаквания са за по-ускорен ръст както на минималната работна заплата, така и на средната, в порядъка на 12- 15%", заяви след заседанието Любен Томев от КНСБ. По думите му това се налага както от тенденцията към конвергенция на доходите и заплатите, така и от съвременните тенденции.
Томев акцентира, че синдикатът очаква подобряване на доходите, които ще се върнат обратно към бюджета от гледна точка на данъци и социално-осигурителни вноски върху новия размер на минималната работна заплата. Очакваме и в бъдеще подобряване на съотношението минимална – средна работна заплата като нашето искане е то да се приближава плътно към 50%.
Вицепремиерът Николова поясни, че Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя проекта. Това е принципна позиция на работодателите, които многократно са заявявали, че не одобряват административното увеличаване на минималната заплата.
Другите работодателските организации – КРИБ, АИКБ, БТПП, бойкотираха заседанието на тристранния съвет.
Според бюджетната рамка от 1 януари 2021 г. минималното възнаграждение ще стане 650 лв., като размерът му ще се запази непроменен през 2022 година. Отделно, в заложена мярка за 2020 г. отново е предвидено увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на заетите в бюджетния сектор.
"Увеличението на минималната заплата следва поетите предварителни обещания при липсата на механизъм, критерии и прозрачна методология за нейното определяне, в съответствие с многократно отправените специфични препоръки на Европейската комисия. Неясни и непрозрачни към момента остават използваната методология, модели, очаквания и конкретни изходни параметри, на основата на които се определят прогнозните размери на минималната заплата, компенсацията на един нает и други ключови показатели с критично значение за икономическото състояние на отделни предприятия, отрасли и региони, с ниско равнище на произведена добавена стойност, заплащане на труда, социално включване и висока безработица", категорични са работодателите.
