С подновяването на работата на Европейския парламент се възобновиха и трудностите около приемането на един от най-важните проекти – дългосрочния бюджет на Европейския съюз за периода 2021 – 2027 година. Евродепутати и експерти коментираха пред "Банкеръ", че политическите групи са готови да преговарят, когато получат подходящо и целенасочено предложение. Процесът обаче се бави поради очевидните разногласия между парламентаристите, Европейската комисия и националните правителства.
В края на 2019-а се стигна до там, че лидерите на политическите групи в парламента решиха да замразят голяма част от преговорите със Съвета на ЕС за новия бюджет на общността. След неуспеха да се постигне напредък по предложението му за многогодишната финансова рамка, политическите групи прецениха, че на този етап това е най-правилния ход. Сега Съветът още работи върху компромис, който евентуално да бъде единодушно одобрен от всички държави членки.
Аргументът на евродепутатите бе, че националните правителства постоянно предоставят на Евросъюза нови задачи и отговорности – от управлението на границите до борбата с изменението на климата. Наред с програми като т. нар. Зелена сделка обаче нищо не може да бъде изпълнено, ако няма правилно финансиране.
Сериозен спор се разпали покрай самия размер на финансовата рамка. Предложението на Европейската комисия възлиза на 1 134 583 милиона евро (по цени от 2018-а) в бюджетни кредити за поети задължения. Което представлява 1.114% от брутния национален доход на 27-те държави членки, като извадим Великобритания от сметките поради предстоящия Брексит. Но депутатите смятат, че то е недостатъчно и би направило общността неспособна да изпълни своите политически ангажименти. Вместо това те призовават за покачване на нивото на финансиране на 1.3% от брутния национален доход.
Парламентът е на позицията, че споразумение за дългосрочния бюджет е възможно, само ако Европейският съюз получи повече собствени ресурси. Към момента по-голямата част от финансирането идва под формата на преки вноски от държавите членки, а системата на собствените ресурси на общността е "сложна, несправедлива и непрозрачна".
