Разпространено е мнението, че Европейската централна банка – подобно на други големи централни банки – е достигнала границите на паричната си политика и че най-доброто, на което можем да се надяваме при управлението на Кристин Лагард, е политическа проницателност в комуникацията с неохотните политици да предприемат фискални стимули. Това обаче не е така, пише за Financial Times Ерик Лонерган, макро хедж фонд мениджър в M&G Investments, Лондон.
Докато Лагард се подготвя да започне стратегически преглед на политиките и целите на ЕЦБ, на нея й е останал един инструмент – двустепенната лихва.
На практика това означава централната банка да преследва различни лихвени проценти по заемите и депозитите. Такива заеми могат също да бъдат ограничени до конкретни сектори, за възобновяема енергия например. Политиката би била по-ефективна от количественото облекчаване, бъдещите насоки или отрицателните лихвени проценти. Тя би предоставила мощен паричен стимул и би могла да ускори Зелената сделка в Европа, смята Лонерган.
Ефектите от двустепенната лихва са най-лесни за разбиране за разлика от стандартната политика. Обикновено, когато централна банка намали основната си лихва, очакваме това да увеличи разходите в икономиката чрез три основни ефекта. Лихвите намаляват за домакинствата чрез ипотеките; цените на активите се повишават, което кара хората да се чувстват по-богати; и цената на заемите за компаниите спада, което би трябвало да увеличи инвестиционните разходи.
Но когато лихвите са много ниски или отрицателни възникват сериозни проблеми. Приходите от тях, които спестителите получават, се сриват – тежест върху потреблението и рентабилността на банките, което води до много непредвидени последствия.
Какво ще стане, ако централната банка повиши лихвения процент по депозитите и намали този по заемите? И спестителите, и кредитополучателите ще спечелят. Историята ни показва, че такъв подход неизменно ще повиши търсенето, посочва още експертът.
Най-подходящият пример дават данните от китайската банкова система, където през 80-те и началото на 90-те години на 20 век лихвените проценти по депозитите и заемите бяха определяни независимо. Когато се наложеше стимул, лихвените проценти по заемите можеха да бъдат намалявани с повече от лихвите по депозитите. В икономика с фиатни пари (пари, декларирани от правителство като законно платежно средство – бел. ред.), номиналните разходи винаги могат да бъдат стимулирани.
Може ли такава политика да работи с частна банкова система и независима централна банка? Много анализатори изглежда не знаят, че в последния си ход като президент на ЕЦБ Марио Драги показа точно как се прави това.
От известно време ЕЦБ прилага метод за независимо влияние върху лихвените проценти. Целевите операции за дългосрочно рефинансиране (TLTRO) позволяват на централната банка да отпуска заеми на търговски банки с отрицателни лихви при условие, че кредиторите отпускат нови заеми за частния сектор. TLTRO също така изключват кредитирането на непродуктивни части от икономиката, като ипотеките.
Последната иновация на Драги беше да въведе система за степенуване на резервите. Това позволява на централната банка да определя лихвения процент по депозитите, които кредиторите държат в централната институция, независимо от политиката, която определя ставките на паричния пазар.
С фин жест ЕЦБ в действителност намали лихвения процент, при който банките могат да финансират кредитирането в икономиката, и повиши средната лихва, която те получават по своите депозити. Това е политика на двойни лихви.
Нека помислим как може да се разшири тази политика. Ако Лагард трябва да предостави допълнителен стимул на еврозоната поради ниската инфлация, която упорито е под целта на ЕЦБ от близо до 2 на сто, тя би могла да увеличи срока на TLTRO на 5 или 10 години при рязко отрицателен лихвен процент, да кажем минус 1 на сто. В същото време банката може да увеличи лихвения процент по депозитите чрез степенуване.
Може да се постигне напредък и по отношение на насочването на това TLTRO финансиране. Понастоящем единственото изискване пред банките за достъп до програмата е те да я използват за отпускане на нови заеми, с изключение на ипотеките. Лагард изрази желание да приведе политиката на ЕЦБ в съответствие с политиката на еврозоната спрямо изменението на климата.
TLTRO при отрицателни лихвени проценти трябва да са достъпни само за банки, които пряко използват средствата за финансиране на инвестиции в устойчива енергия. Чрез един сравнително прост ход предполагаемата импотентност на паричната политика се превръща в подобрена Зелена сделка. Например, настоящите тригодишни TLTRO на минус 0,5% са само незначително подобрение на наличното пазарно финансиране. Но 10-годишен заем при минус 1 на сто или минус 2 на сто би променил в играта.
Двустепенните лихви и устойчивите TLTRO трябва да са в основата на прегледа на Лагард. Паричната политика е много далеч от изчерпване. Има възможност за голяма промяна в нейната сила. В това се крие предизвикателството за новия президент на ЕЦБ. Тя обеща откритост и прозрачност. Изясняването на ефектите и правомощията на тази политика би било чудесно начало.
