Информационната бомба, която прокуратурата хвърли с оповестяването на записи, придобити чрез специални разузнавателни средства, на разговори с участието или отнасящи се до президента Румен Радев, все повече се очертава като добре замислена провокация. В нея участват КПКОНПИ, ДАНС и Специализираната прокуратура. Операцията, целяща удар по доверието в президента, определено е добре организирана и съгласувана.
Стартът й е даден през 2016 г. с три сигнала до антикорупционната комисия за конфликт на интереси и облагодетелстване чрез служебното положение срещу бившия шеф на ВВС – тогава ген. Румен Радев. Сигналите съвпадат с изострянето на обстановката около президентските избори същата година – както е известно през август 2016 г. по негова молба Радев бе освободен като командир на ВВС и бе пенсиониран. А след това бе издигнат от БСП и от АБВ като кандидат-президент.
Един от сигналите се отнася до назначаването на Десислава Генчева за ПР на ВВС. Останалите са за апартаменти – закупени или ползвани от Радев и Генчева. Бъдещата съпруга на президента е постъпила на работа в отдел "Финанси" във ВВС през 2011 г., а през 2014 г. с допълнително споразумение командващият на военновъздушните сили ген. Румен Радев я натоварва да отговаря за връзките с обществеността.
На 12 август 2016 г. Радев и Генчева сключват брак. На 20 септември същата година трудовото правоотношение с Десислава Радева е прекратено със заповед на командира на ВСС ген. Цанко Стойков.
За изясняването на обстоятелствата около назначаването на Генчева-Радева и за имотите, закупени от Румен Радев по времето когато е бил във ВСС, е образувана проверка в КПКОНПИ.
Междувременно Радев е избран за президент и встъпва в длъжност на 19 януари 2017 година. А както се вижда от разпространеното в рамките на информацията на прокуратурата за записите постановление става ясно, че няколко месеца след встъпването на Радев в длъжност, през май 2017 г. е било образувано наказателно производство по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура. Производството е заведено с мотив за сговаряне с едно или повече лица за извършване на престъпления за набавяне на имотна облага, за които НК предвижда лишаване от свобода за повече от три години.
Да оставим настрана логичния въпрос на базата на какви доказателства е образувано производството. По-интересно е защо и как то не е изпратено по компетентност във Военната прокуратура, която се занимава с престъпленията, извършени от военни. За да не попадне във Военна прокуратура, производството е образувано срещу едно или повече лица, тоест срещу организирана престъпна група (ОПГ) по смисъла на чл. 321, ал. 6. Ето какво сочи чл. 321: : Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
А ето и разпоредбата на ал. 6 в същия член: Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Очевидно от датата на образуване на наказателното производство до април 2019 г. спецпрокуратурата не е вършила нищо по въпросното наказателното производство. Работата по него обаче е активизирана, като в случая се включва и ДАНС, за да противодейства на "действия, включващи обещаване и даване на дар и облага", тоест корупция. По закон агенцията има права да прилага СРС, като в конкретния случай спецсредствата са срещу "група лица". В постановлението на прокуратурата е заличено от коя институция се тези лица, но се посочва, че действията им водят до нерегламентирани контакти с длъжностни лица от Министерството на отбраната.
Скандалното в случая е, че СРС-тата са приложени спрямо генерал-майор Цанко Стойков, командир на ВВС. Данните за престъпната му дейност, които по Закона за СРС задължително трябва да фигурират в искането на ДАНС до съда за прилагане на спецсредства, представляват класифицирана информация и засега не е ясно какво съдържат. В сряда – на 29 януари, говорителят на главния прокурор Сийка Милева заяви, че няма да отговори защо са използвани СРС по отношение на шефа на ВВС ген.-майор Цанко Стойков, тъй като е необходимо разрешение на наблюдаващият прокурор.
Възниква обаче логичния въпрос посочен ли е в искането до съда президентът Румен Радев като конкретно лице или като част от обектите, спрямо които ще се прилагат СРС-та? Този въпрос е от изключително значение, тъй като от постановлението на прокуратурата и в разпространените записи от спецсредства става очевидно, че президентът е подслушван в рамките на наказателно производство, за което са разрешени СРС спрямо шефа на ВВС ген. Цанко Стойков.
Публикуваните записи са от разговори на 16 април, на 23 април и на 24 април 2019 година. Едва на 22 януари 2020 г. прокуратурата е направила "анализ в цялост" на събраните по досъдебното производство доказателства. Анализът води до предположение, че целта на разговорите е да се укрият документи, необходими на КПКОНПИ за "вероятно извършвана проверка" по отношение на съпругата на президента Десислава Радева. И правен извод, че има данни за висока степен на вероятност към престъпна дейност на самия президент.
През това време КПКОНПИ вече извършва проверката по изпратените до комисията сигнали за конфликт на интереси. Заключението на комисията се съдържа в решение № РС-252-19-050 от 31 юли 2019 г., подписано от зам.-шефа на КПКОНПИ Антон Славчев и от двама нейни членове. Не се е подписал шефа на комисията Пламен Георгиев, който същият ден подава оставка след принудителен отпуск заради скандала с незаконната му тераса. Решението на комисията е, че няма конфликт на интереси, а за мотивирането му са били проучени всички свързани с проверката документи. В решението изрично са описани поисканите и получени документи, послужили за целта на проверката.
Явно решението на КПКОНПИ е без значение за последващите действия на ДАНС и на прокуратурата по досъдебното производство срещу президента и групата лица, обещаващи и даващи дар и облаги. Шест месеца след решението на комисията от юли 2019 г., прокуратурата решава, че има висока вероятност, че президентът Румен Радев е извършил престъпление, свързано с осуетяването на проверката на КПКОНПИ. И праща питане до Конституционния съд за имунитета на държавния глава срещу наказателно преследване, като издава и постановление за спиране на наказателното производство. Очевидно временно…
Докато се чака произнасянето на КС обаче си струва да се зададе и друг въпрос: извършил ли е главният прокурор Иван Гешев престъпление с това, че е разпоредил да бъдат публикувани записите от СРС-тата по отношение на шефа на ВВС ген Цанко Стойков? Подобен прецедент имаше при скандала с лекарите от Горна Оряховица през 2010 г., когато тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов изчете информация от СРС-та от трибуната в парламента. В крайна сметка д-р Михаил Милатович от Горна Оряховица осъди прокуратурата да му плати 40 бона.
Главният прокурор Иван Гешев обаче е хитър – хем свърши работата по омаскаряване на президента с несъществуващи деяния, хем си остави вратичка да не го изкарат виновен за разпространение на СРС-информация, като спря наказателното постановление. И случаят – с всички герои в него – бе изваден от храма на Темида и бе запратен в необятното поле на моралистичните разсъждения.
