Въпреки големите очаквания банковият сектор не успя да подобри рекордната печалба, която отчете през 2018 година. Данните на БНБ за 2019 г. показват, че печалбата на банките остава висока – 1.675 млрд. лв., но намалява с 3 млн. лв. спрямо предходната година.
Консолидационните сделки оказват влияние върху размера на активите на кредитните институции – активите на банковата система достигат 114.2 млрд. лв., или с 2.7 млрд. лв. (2.4%) повече спрямо края на септември 2019 година. Делът на балансовата сума на кредитите и авансите е 65.8%, този на парите, паричните салда при централни банки и други депозити на виждане е 15.9%, а на портфейлите с ценни книжа – 13 на сто.
Делът на петте най-големи банки в активите на банковата система достига 62.1%. Отношението на ликвидно покритие към 31 декември е 269.9% (при 264% в края на септември). В края на годината ликвидният буфер е 30.9 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци са 11.5 млрд. лева.
Брутните кредити и аванси са 94.4 млрд. лв., като през последното тримесечие на миналата година отбелязват ръст с 1.4 млрд. лева. Нараства също така брутният кредитен портфейл – с 1.7 млрд. лева. Увеличават се вземанията от домакинствата, от нефинансовите предприятия и от държавата.
Анализаторите отчитат, че нарастването на кредитните обеми частично смекчава ефекта, който оказват понижените лихвени проценти върху общия обем на приходите от лихви. Но независимо от това лихвеният марж в банковия сектор се свива, което изправя кредитните институции пред необходимостта да адаптират бизнес моделите си към средата на ниските лихвени равнища. Сред начините, с които банките се опитват да компенсират свиването на лихвения марж, е увеличаването на някои такси и комисиони.
В края на декември брутният размер на необслужваните кредити и аванси е 6.1 млрд. лв. (при 6.9 млрд. лв. в края на септември), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 6.5% (при 7.4% три месеца по-рано).
В редовния си банков бюлетин БНБ призова кредитните институции да са по-активни в намаляването на лошите кредити. Бе посочено също така, че банките трябва да подсигурят по-добро покритие на кредитите, защото в по-дългосрочен хоризонт натиск върху доходността и капиталовите съотношения на банковия сектор може да окаже бъдещо влошаване на качеството на активите. То може да се породи от евентуална неблагоприятна динамика на доходите или при рязко увеличение на цената на финансирането, което да доведе до влошаване на кредитоспособността на длъжниците.
Депозитите в банковата система в края на миналата година възлизат на 97.2 млрд. лева, като през последното тримесечие те нарастват с 2.7 млрд. лева. Както при кредитите, и при депозитите е отчетено увеличение при домакинствата, при нефинансовите предприятия и в сектор Държавно управление.
Това се случва в условията на нулеви лихви по депозитите. Нещо повече през декември 2019 г. за първи път средният лихвен процент за депозитите на бизнеса в евро бе отрицателен.
Според данните на БНБ в края на 2019 г. разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или в загубата, са 431 млн. лв. (при 479 млн. лв. година по-рано), а нивата на показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и за възвръщаемост на балансовия капитал (ROE) са съответно 1.47% и 11.63 на сто.
